He is the devil

74. Гилински не трябва да разбира!

Събудих се в непозната за мен стая. Опитах се да помръдна, но нещо лежеше върху тялото ми. Спомени от снощи нахлуха в ума ми и всичко ми стана ясно. Намирах се в дома на Ливай. Той отпусна хватката си около мен и вече можех да се движа. Изправих се и главата ме заболя рязко. Мамка му, повече няма да пия. Не само заради махмурлука, а и заради нещата, които върша. Погледнах към Ливай, който спеше спокойно. Огледах стаята и видях дрехите си по земята. Не, не, не... Какво направих? Станах от леглото като внимавах да не събудя Ливай. Обрах дрехите си от земята и ги облякох.

-Добро утро, красавице!-чух дрезгавия му глас и се обърнах бавно към него. Беше се подпрял на ръката си и се усмихваше.

-Добро да е!-отвърнах, като затърсих чантата си.

-Снощи беше страхотно! Разбирам защо Гилински всеки път се ядосваше като направех някакъв коментар относно теб. Искал е това всичко само за себе си.-каза той и аз го погледнах объркано.

-Какво искаш да кажеш?-попитах.

-Ами, когато някой говореше за теб, той постоянно се ядосваше и ревнуваше. Или пък, когато е прекарвал време с теб след това беше някакъв ухилен и разсеян.-обясни той, а аз не отделях поглед от него. Седнах на леглото и той се доближи към мен.

-Какво друго е говорел за мен?-попитах отново.

-Колко си невероятна, красива, сладка, смела, ината, колко те обича, как го подлудяваш... такива неща.-отговори той и се почувствах гадно. Той им е говорил колко ме обича, а аз спя с Ливай. Но от друга страна, това с баса... Може би наистина отначало го е правил само заради баса и сега наистина е влюбен в мен. Какво ще правя?-Ехо?-Ливай щракна с пръсти пред лицето ми.-За какво се замисли?

-Гилински не трябва да знае за тази вечер! Никой не трябва да разбира, чу ли?-предупредих го, а той сбръчка вежди.

-Но не ти ли хареса? Прекарахме си страхотно!-отвърна като се опита да ме целуне, но аз се отдръпнах.

-Ливай, това, което се случи снощи беше грешка. Забрави за това, все едно не се е случвало!-казах, а той въздъхна.

-Добре, няма да кажа на никого! Винаги така става.-измърмори.

-Смисъл?-попитах.

-Всички ме използват! Искам поне едно момиче да е с мен, само заради самия мен, а не от отчаяние или пък заради парите ми. Искам и аз да намеря любовта.-отговори и отново седнах до него. Поставих ръка на рамото му и го погледнах.

-Ще намериш правилното момиче, повярвай ми! Не трябва да я търсиш, тя сама ще дойде при теб и ти ще го усетиш. Просто не се отчайвай! И искам да знаеш, че ако имаш нужда от подкрепа или просто да поговориш с някого, аз съм на среща. Ще бъда до теб и ще те подкрепям, запомни го!-уверих го и той кимна.

-Благодаря, Ванеса! Можеш да разчиташ за същото и на мен! Няма да кажа нищо на Джак, няма да кажа на никого за снощи, обещавам.-усмихна ми се и аз го прегърнах.

-Трябва да тръгвам, ще се видим в завода!-изправих се от леглото и взех чантата си. Ливай само ми помаха и аз излязох от стаята му.

Гледна точка на Тейлър

Стоях пред университета на Елизабет и я чаках да свърши лекции. Бях се подпрял на колата си и гледах нещо на телефона. Усетих някой да забавя крачка и да се взира в мен. Вдигнах поглед и видях русокосо момиче със зелени очи да се взира в мен. Беше ми много позната.

-Тейлър?-каза тя и тогава се сетих. Това беше Адисън. Господи, променила се е.

-Адисън?-попитах и тя се усмихна. Кимна леко и ме прегърна.-Какво правиш тук?

-Ами аз уча тук!-отговори тя, като не сваляше усмивката от лицето си.-Не сме се виждали от толкова много време, разхубавила си се!-изтъкна и се засмях леко.

-Благодаря, ти също!-отвърнах и тя се приближи към мен.

-Здравейте!-чух гласът на Елизабет и погледнах зад Адисън. Видях я да стои със скръстени ръце и да се усмихва. Тази усмивка изобщо не е добронамерена, а за погледа ѝ да не говорим. Искам да отида и да я целуна, но ме е страх да не ме удари.-Прекъснах ли ви? О, съжалявам. Как си, Тейлър?-попита и се приближи без да отделя поглед от мен. При глътнах тежко и се усмихнах.

-Д-добре, срещнах се с Адисън!-отговорих леко заеквайки. Стегни се, Тейлър!

-Интересно! Вие познавате ли се?-попита и ни посочи.

-Да, с Тейлър бяхме в една гимназия и бяхме гаджета.-отговори Адисън и Елизабет повдигна вежди.

-Така ли? Колко е малък света.-отвърна иронично.

-Мда, Адисън ние ще тръгваме! Беше ми приятно.-казах и отворих вратата на колата ми, за да се качи Елизабет.

-На мен също, Тей! Ще се радвам ако излезем някой ден.-усмихна се тя и аз кимнах. Елизабет се качи в колата и аз направих същото. Запалих и потеглих към вкъщи.

По пътя цареше гробна тишина и не беше приятно. Усещаше се напрежението между нас. Защо ли имам усещането, че направих нещо и сега ми е сърдита.

-Какво стана? Защо не ми говориш?-реших да попитам и усетих погледа ѝ върху мен.

-Какво стана ли?-повтори въпроса ми изнервено, но след това си пое въздух и издиша.-Знаеш ли? Нищо, добре съм! Не се притеснявай, Тей!-каза и аз я погледнах. Беше забила поглед през прозореца, а аз не разбрах какво стана.