He is the devil

47. Заслужи си го, Гилински!

Гледна точка на Гилински

След като Ванеса излезе от стаята всички се взираха в мен. Усещах погледа на Джон върху себе си. Погледнах го леко, а той стоеше със скръстени ръце.

-Има ли нещо, което трябва да знам?-попита ме той.

-Не...-отговорих и се усмихнах невинно. Той само повдигна вежда и аз въздъхнах. Бруклин се подпря на рамото ми и аз я погледнах странно.

-Ето за това излизам с жени!-каза тя и аз се отдръпнах от нея. Излязох от стаята и започнах да търся Ванеса. Започнах да вървя по коридорите и излязох навън. Видях я да се подпира на черния Jeep, с който дойде. Приближих се до нея, но тя се беше загледала в една точка и беше потънала в размисли.

-Може ли да поговорим?-попитах тихо, но тя не ме погледна. Само поклати отрицателно глава и поставих ръка на рамото ѝ. Тя се отдръпна веднага и аз въздъхнах.-Извинявай...

-С едно извинявай, няма да оправиш нищо, нали знаеш?-отвърна заядливо.

-Знам, но... наистина не исках да ти наговоря онези неща. Нека да забравим за това?-предложих и тя ме погледна най-накрая. Но по-добре да не го беше правила. Гледаше ме с такава омраза.

-Да забравим за това?-изсмя се сухо.-Разбира се, защо не? Нека да забравим как ме нарече наивна глупачка и как каза, че искаш да ме убиеш. Също така, че ме остави посред нищото в дъжда. Няма проблем, Гилински, ще го забравим!-извика иронично. Сведох поглед и не знаех какво да кажа.-Не знам какво целеше с целувките си и милите думи, които ми наговори, но вече няма да е същото! Няма да съм същата наивница, както ме нарече. Ако ме докоснеш отново или се опиташ да ме омаеш с празните си приказки, ще те гръмна лично аз! Ясна ли съм?-попита и аз кимнах леко. Имаше право да ми е сърдита. Но няма да се сърди цял живот, нали? Ще ѝ мине след седмица. Надявам се...

Тя отново се насочи към завода и влезе вътре. Тейлър, Джонсън, Ноа и Ливай излязоха в този момент и дойдоха при мен. И четиримата не отделяха поглед от мен. Джонсън ме гледаше толкова лошо. За първи път го виждам да гледа някого лошо.

-Заслужи си го, Гилински!-изрече той и аз го погледнах.

-Какво направи, брат?-попита Ноа.

-Може да съм ѝ наговорил някои неща. Като например, че не мога да я трая и че искам да я убия...-измърморих и ритнах едно камъче на земята.