He is the devil

13. Докажи, че си нещо повече от нормално момиче

Джак паркира колата си пред завода и аз веднага слязох от нея. Запътих се към входа и чух стъпки зад себе си. Влязохме вътре и започнахме да вървим по тъмните коридори.

-Спри да се мръщиш!-каза той и аз го погледнах лошо. Не му казах нищо, просто продължих по пътя си.

Влязохме в стаята, в която по принцип се събираме. Всички правеха нещо, а баща ми вървеше напред-назад.

-Господи, Ванеса! Къде беше по дяволите?-попита той и се приближи до мен.

-На училище.-отговорих спокойно.

-Защо не си вдигаше телефона? Знаеш ли колко се притесних?-попита той и аз извъртях очи.

-Вече не съм малка!

-Няма значение, аз съм ти баща и винаги ще се притеснявам за теб.-каза той и аз извъртях поглед.-Защо не идваше на срещите ни, изпусна доста?

-Защото бях до тук!-отговорих.

-Какво?-попита изненадано.

-Бях до тук! Аз не съм за това, татко и всички тук в тази стая го знаем!-отговорих.

-Ванеса, това не е така!

-Напротив, ако някой друг беше направил грешка, като моята, ти веднага щеше да го накажеш или там каквото правиш с лошите си "работници"!-отвърнах изнервено.

-Това не е вярно! Не бих направил нищо на тези хора в тази стая, защото те са ми като семейство. Щях само да им кажа да внимават другия път, както казах и на теб. На всеки се случва да сгреши! Трябва да се учиш от грешките си, а не да се предаваш толкова лесно! Бъди силна и упорита, Ванеса! Докажи, че си нещо повече от нормално момиче!-каза татко и аз се замислих. Той е прав, не трябва да се отказвам толкова лесно.

-Може би си прав, малко избързах!-въздишах.

Елизабет и Бруклин влязоха в стаята. Когато ме видяха, Елизабет веднага ме погледна лошо. Очите и на двете им бяха зачервени.

-Я, виж ти! Кой реши да се върне?-каза заядливо.-Мислих, че се изплаши и няма да се върнеш повече!

-Ами...върнах се.-отвърнах изнервено.

-Гадост!-извъртя очи.

-Елизабет, стига!-обади се татко.

-Какво? Сега ще ѝ се размине, нали? Ако беше някой от нас веднага щеше да ни биеш шута.-отвърна тя.

-Нямаше да ви бия шута! Ако беше дошла по-рано щеше да разбереш, че вие сте ми като семейство и никога не бих ви наранил или нещо подобно. Щях да ви кажа да внимавате другия път, както казах и на нея.-обясни татко.

-Да, сигурно! Само, защото ти е дъщеря го казваш! Ако не се беше появявала, щеше да е много по-добре.-повиши тон Елизабет.

-Стига вече! Ако продължаваш така, ще те отстраня!-заплаши я татко.

-Добре, давай!-присви очи тя. Татко щеше да каже нещо, но аз го спрях.

-Недей! Тя има право.-обадих се и всички ме погледнаха изненадано.

-Какво?-попита той.

-Тя е права, аз наистина не трябва да съм тук! Но... както каза ти, няма да се предам и ще докажа, че ставам за това. Ще бъда силна и следващия път ще се постарая повече.-обясних и той кимна.

-Добре, няма да я отстраня, но ако продължаваш така наистина ще те отстраня за седмица или повече.-предупреди я той и тя кимна.

-Ванеса, трябва ти още подготовка. Ще ти помогнем да се адаптираш по-добре.-обади се Джонсън и аз му се усмихнах леко.

-Така е, ще те подготвим за следващата мисия и ще се справиш по-добре.-съгласи се Теса.

-Не трябваше да се държим така с теб, а да ти обясним как става всичко. Грешката беше в нас.-добави Ноа.

-Няма проблем. С малко повече тренировки и ще свикна.-повдигнах рамене и се усмихнах.

-Супер! Добре е да признавате грешките си. Може да сме мафия, но това не означава да се държим зле с хората, с които работим. Трябва да си помагате взаимно и да си пазите гърбовете.-обади се татко и всички кимнахме.-Елизабет, Тейлър, имам мисия за вас утре! Трябва да доставите коката на Франклин.

-Добре, нямате проблеми!-кимна Тейлър и татко излезе от стаята.

-Все едно гледах някаква сапунка! Големи драми, голямо чудо! Я, си пушете тревата, шмъркайте си Пикото и се успокойте.-обади се Бруклин.

-Дрогата действа различно на всички.-поклати глава Тейлър.

-Някой навит да шмъркаме?-попита Бруклин.

-Та ти до сега какво прави?-попита Ноа.

-Пуших.-отговори тя.

-Аз, аз, аз! Хайде, ще шмъркаме заедно!-извика Джонсън и отиде при нея.

-Като се замисля, няма да шмъркам! Прибирам се! Adios!-помаха Бруклин и се качи в ламбото си.