He is the devil

28. Ливай

През последната седмица не се случи нищо. С Райън все още не си говорехме, Гилински влезе в отбора по футбол и е звездата на училището. Джонсън се възстановяваше след куршума на Бруклин. Теса и Ноа ходят, а Елизабет и Тейлър се дразнят. Мафията на Шон не планираше нищо срещу нас, поне ние така мислим. Бруклин продължаваше да ги следи. Татко замина за Маями, за да сключва някаква сделка и ще се върне другата седмица. Сега ще си помислите "Колко яко, ще бъдеш сама цяла седмица!" Да, ама не! Татко каза на Теса, Елизабет и Гилински да ме наблюдават. Чувствам се като някакво дете.

С Джак, както всяка сутрин ходехме заедно на училище. Ще опитам да говоря с Райън днес. Не мога да оставя нещата така, той ми е като брат! С Гилински влязохме в училището и вървяхме по коридорите, докато не стигнахме до шкафчетата си. Райън също беше там, това е моят шанс да говоря с него. Отидох до него и той ме погледна.

-Трябва да поговорим!-казахме и двамата в един глас.-Първо ти! Не ти!-отново го казахме в един глас и се засмяхме.

-Добре, давай първо ти!-усмихна се Райън и аз кимнах.

-Виж, не искам да сме скарани! Не искам да се подминаваме в коридорите все едно не се познаваме и да не си говорим. Не искам да сме разделени! Райън, ти си важен човек за мен. Липсват ми разговорите ни вечер, липсва ми това да се държим неадекватно заедно и всичко! Моля те, не ми се сърди!-казах всичко на един дъх. Гилински стоеше до нас и слушаше всичко. Сигурно после ще ми се подиграва, но не ми пука.

-Ванеса, аз също не искам да сме скарани! Извинявай, че ти наговорих онези неща. Не трябваше да те притискам така. Сигурно е нещо много сериозно, за да не искаш да ми споделиш сега и аз ще изчакам удобен момент, за да ми кажеш. Ще ми простиш ли, че се държах като задник?-попита той и аз се усмихнах. Метнах се на врата му и го прегърнах.

-Колко лигаво!-чух Гилински да мърмори и се отделих от Райън. Взех учебниците си и тръгнахме към стаята по химия.

***

Часовете свършиха и излязохме от училището. Запътихме се към паркинга и видях, че Камерън отново беше спрял колата си до моята. Доближих се до колата си и я огледах. Този път нямаше следи от колата на Камерън.

-Я, виж ти! Ванеса, скоро не си ме нападала.-каза съркастично Камерън и аз го изгледах злобно.