He is the devil

31. Съжаляваш ли, че се случи?

Събудих се от лъчите на слънцето. Отворих бавно очи и се опитах да стана, но нещо лежеше отгоре ми. По-скоро някой. И това беше Джак. Той какво прави в стаята ми? Как изобщо сме се прибрали? Господи, нищо не помня от снощи. И имам ужасно главоболие. Повече няма да смесвам алкохол и трева. Опитах се да си спомня нещо, но всичко беше като мъгла. Освен споменът как се натискахме с Джак в тоалетната. Няма да лъжа, хареса ми. Но това не трябва да означава нищо и за двама ни.

Бутнах леко Джак от себе си и се изправих. Погледнах към него и видях как спи спокойно. Устните му бяха леко разтворени и похъркваше. Косата му беше рошава и изглеждаше толкова сладко. Станах от леглото и отидох в банята. Когато се погледнах в огледалото едва се сдържах да не изпищя. Изглеждах ужасно. Гримът ми се беше разтекъл, косата ми приличаше на гнездо, а да не говорим за петната по врата ми. Съблякох роклята от снощи и влязох под душа. Изкъпах се и увих кърпа около тялото си. Измих зъбите си и се върнах в стаята си. Джак все още спеше. Отидох до гардероба си и си взех чисти дрехи. Обърнах се и видях Джак да ме зяпа.

-Хей, мислех че спиш!-засмях се и той потърка сънено очи.

-Имам ужасно главоболие! Бруклин каква трева ни даде?-измрънка той.

-Не знам, но аз също имам главоболие.

-Помниш ли какво се случи снощи?-попита той и аз се замислих. Дали той помни за случката в тоалетната?

-Всъщност, не много! Ти?-отвърнах и той се замисли.

-Губят ми се някои моменти. Как се прибрахме изобщо?

-Честно да ти кажа и аз не знам.-казах и двамата се засмяхме.

-Аз ще отида да си взема душ.-каза той и се изправи от леглото. Излезе от стаята и аз се облякох. Взех сешоара си и започнах да си суша косата. Когато приключих с косата си, излязох от стаята и отидох в кухнята. Заварих Бруклин да си прави кафе и отворих хладилника. Чакай, тя какво прави тук?

-Ъм...какво правиш тук?-попитах объркано.

-Очевидно си правя кафе?-отвърна тя и посочи каната с кафе.

-Виждам! Имах предвид какво правиш тук? В къщата ми?-попитах по-ясно.

-Всички сме тук! Не помниш ли какво ни каза снощи?-попита ме тя и аз поклатих глава отрицателно.-Предложи купона да продължи у вас и всички дойдохме. Пуснахме си музика, изпихме една бутилка от уискито на баща ти, полицията дойде, ти им се разкрещя, щяха да те арестуват, Джак се намеси и оправи ситуацията, после вие се качихте горе и вече не знам какво сте правили, а ние просто си легнахме някъде.-обясни спокойно Бруклин и аз я гледах с широко отворени очи. Еха, колко много неща са се случили.

-Значи, всички са тук? В къщата ми?

-Мдам...Ей, да имаш някаква трева, марихуана, нещо?-попита тя.

-Имам обикновени цигари.-отговорих и изкарах една кутия от шкафа.

-Пак става.-кимна тя и аз ѝ ги подадох. Излязох от кухнята и отидох в хола. Тейлър и Елизабет бяха заспали прегърнати на дивана. Теса и Ноа бяха на фотьойла, а Ливай спеше на земята. Някой позвъня на вратата и изтичах да отворя. Отворих и пред мен стоеше Джонсън ухилен до уши, държащ кутия с донъти.

-Дойдох да проверя как са купонджиите, след като не ме взехте с вас!-каза той и аз му направих място да влезе.

-Все още се възстановяваш от изстрела на Бруклин, а и не искаш да пострадаш по-зле, нали?-отвърнах и той се засмя. Влязохме в хола и всички се бяха събудили.

-Кой си позволява да наруши съня ми?-попита изнервено Ливай, но след като видя Джонсън се успокои малко.-А, ти сладурче можеш да ми нарушаваш съня.

-Ъм...-Джонсън преглътна шумно и не знаеше как да реагира.-Аз нося донъти.-каза той и вдигна кутията малко по-нависоко. Ливай стана от земята и се приближи до Джонсън. Отвори кутията, взе си донът и му намигна. Окей, това беше малко странно.

Гилински влезе в стаята и ми кимна да изляза с него навън. Последвах го и излязохме на верандата. Седнахме на стълбите и аз го погледнах в очакване.

-Такова... аз исках да поговорим за това, което се случи снощи.-каза притеснено, като си играеше с пръстите си.

-За кое по-точно?-попитах.

-За това в тоалетните.-отговори той.-Виж, не знам какво ми стана тогава, но...

-Няма нищо, Джак! Ще го забравим и двамата знаем, че не трябваше да се случва.-отвърнах като погледнах земята.

-Съжаляваш ли, че се случи?-попита той и аз го погледнах.

-Ам...-не знаех как да отговоря. Тук ме хвана неподготвена.

-Защото аз не съжалявам!-каза и аз го погледнах объркано. Докато осмислях това, което ми каза, той разби устните си с моите. Меките му устни си пасваха идеално с моите. Захапваше леко долната ми устна и постави ръка върху бузата ми.

-Ванеса!-чух гласа на татко и веднага се отделих от Джак.