He is the devil

26. Как е да си отново в гимназията, Гилински?

Бяхме в училище и с Джак се лутахме из коридорите. Постоянно го спираха някакви момичета и си говореха с него, като пърхаха с мигли и въртяха кичур коса около пръста си. Толкова са отчаяни. Той от своя страна не оставаше по-назад. Писна ми да слушам как се лигавят и го оставих с кифлите. Отидох до шкафчето си и взех учебниците за другия час. Шкафчето на Райън беше до моето. Видях го да се приближава и той ме видя. Извъртя очи и отвори шкафчето си.

-Райън, може ли да поговорим?-попитах го.

-Не, мисля че няма за какво да говорим!-отговори той и затвори шкафчето си.

-Но Райън...-той тръгна преди да довърша изречението си. Изпуфтях шумно и се облегнах на шкафчетата. Телефонът ми издаде звук и го извадих от джоба на якето си. Татко ми беше пратил съобщение, което гласеше, че ни иска с Гилински на мястото. Прибрах телефона си и започнах да търся Гилиснки. Все още си говореше с онези момичета и извъртях очи. Отидох при него и го дръпнах за ръката.

-Хайде, Ромео, трябва да тръгваме!-казах.

-Чакай, стаята е в другата посока.-обади се Гилински.

-Татко ми писа, че трябва да отидем до мястото.-обясних му и той кимна. Излязохме от сградата и се насочихме към колите си. Качихме се и потеглихме.

След половин час бяхме там и паркирахме колите си. Слязохме от тях и ги заключихме. Влязохме в изоставената сграда и се насочихме към стаята. Влязохме вътре и всички ни погледнаха. Бруклин се приближи до нас и пое дълбоко въздух.

-Пич, защо миришеш на мокра ученичка? А чакай, това било Ванила!-каза тя и с Джак я изгледахме странно.

-Как е да си отново в гимназията, Гилински?-извика Ноа и се засмя.

-Млъквай, Ноа!-изръмжа Гилински.

-Къда са Елизабет и Тейлър? Трябваше да са тук преди половин час!-попита тако.

-Чакай, сега ще й звънна.-казах и извадих телефона си. Набрах номера на Елизабет и зачаках да ми вдигне.

-Ало?-попита сънено.

-Ъм, Елизабет, трябва да дойдеш в завода!-казах ѝ.

-Мамка му! Е-ей сега идваме!-извика тя.

-Идваме? С Тейлър ли си?-попитах объркано.

-Ъъ... връзката прекъсва, ще се видим след малко.-каза бързо и затвори телефона. Все още бях объркана и прибрах телефона си.

-Какво стана?-попита татко.

-Каза, че след малко ще дойдат!-отговорих и той кимна. Излезе от стаята и аз седнах на дивана.

-И какво сега? Гилински и Ванила в гимназията. Директорът видя ли ви да се натискате?-попита Бруклин и се усмихна мазно.

-Бруклин, какви ги говориш? Аз съм там да я пазя.-отвърна Гилински.

-Да, да... и колко от пистолетите ти бяха заредени за нея? Ако ме разбираш.-попита и му намигна. Джак само извъртя очи.

-Бруклин, моля те спри!-каза той и тя повдигна рамене.

-Или ми кажете всичко с подробности или ще си измисля свой сценарии.

-Не се е случило нищо!-обадих се и аз.

-Оф, много сте скучни!-извъртя очи тя и в този момент Елизабет и Тейлър влязоха в стаята.-А ето нещо интересно.

-Малко закъсняхме!-засмя се Тейлър и Елизабет го погледна лошо.

-Сигурна съм, че Елизабет те е подредила така, защото си изкарал оръдието!-засмя се Бруклин и Тейлър я изгледа странно.

-Ъм, не. Вчера при срещата с Франклин, който не се появи и на негово място бяха няколко от мутрите на Шон, които ме пребиха. Елизабет не ми е направила нищо, аз просто останах у тях за през нощта.-обясни Тейлър и Бруклин кимна.

-Ясно! Боцна ли я? Елизабет, много ме разочароваш! Мислех, че няма да му вържеш! Не и толкова бързо!-поклати глава Бруклин и Елизабет се ядоса.

-Бруклин, стига си ги дразнила! Да поговорим за това, което се е случило вчера и какво ще правим с мафията на Шон.-появи се татко и всички кимнаха. Всеки седна някъде и започнахме да обсъждаме какво ще правим.