He is the devil

23. Давай, убий ме!

Гледна точка на Гилински

Трябваше да измислим план как да измъкнем Ванеса от там. Сто процента Шон ще ни очаква. Трябва да влезем незабелязано... или точно обратното. Шон ще очаква да се промъкнем, но защо да не го изненадаме? Ще направим така, че да си помисли, че няма да се появим.

-Имам идея как да спасим Ванеса.-казах и всички ме погледнаха.

-Слушаме!-подкани ме Бруклин.

-Ще атакуваме тогава, когато най-малко очакват. Ще ги накараме да си мислят, че няма да спасим Ванеса.-обясних.

-Ами ако я наранят или убият?-попита Тейлър.

-Бруклин ще хакне камерите и ще следим положението.-отговорих.

-А как ще се вмъкнем през охраната на Шон?-обади се Елизабет.

-С гръм и трясък.-усмихнах се леко и излязох от стаята.

Гледна точка на Ванеса

Все още бях завързана за стола и си нямах представа дали е ден или нощ. Скот ме проверяваше от време на време и се опитваше да измъкне някаква информация от мен, но без успех. Няма да предам мафията така. Може да съм нова в това, но няма да ги предам. Дори и да не се разбирам с тях.

Взирах се в една точка и си мислех някакви неща. Какво ли прави Райън? Сигурно ще ми е сърдит. Ще изгубя най-добрия си приятел, защото не мога да му кажа какво се случва в живота ми.

-Ванеса?-чух гласа на Скот и подскочих леко. Кога е дошъл?-Май си се замислила нещо? Да не би да мислиш най-накрая да ни кажеш за плановете на баща ти?

-Колко пъти трябва да ти го кажа? Няма да ви кажа нищо. Нищо. Да ти го спелувам ли?-погледнах го изнервено и той се засмя. Доближи се до мен и клекна.

-Защо трябва да си толкова инатлива? Можем да се разбираме толкова добре, просто кажи какви са плановете на баща ти. Виж даже мога да ти предложа да се присъединиш към нас.-каза той и аз го погледнах намръщено.

-Няма да се присъединя към вас.-отвърнах.

-Представи си само колко добре ще се разбираме. Тук се подкрепяме и никой няма да те мрази. А и нашата мафия е по-силна от на баща ти. Крадем много повече пари и се случват по-интересни неща. Ванеса, ти си смело момиче, виждам го. Можеш да оставиш идиотите, които работят за баща ти и да дойдеш при нас.-предложи Скот и аз поклатих глава.

-Това няма как да стане. Няма да ги предам!-казах и Скот извъртя очи.

-Тогава не ми оставяш друг шанс, освен да те убия. Шон ми даде 24 часа да изкопча информация от теб и ако не ми кажеш нищо трябва да те убия. Или ще говориш или умираш. Избирай!

-По-добре да умра, отколкото да предам мафията си.-изсъсках и той се изправи. Бръкна в джоба на якето си и изкара пистолет.

-Щом така искаш.-каза и насочи пистолета си към мен.-Наистина не искам да го правя!

-Давай, убий ме! И без това на никой не му пука за мен!-извиках и Скот сложи пръст на спусъка. Затворих очи и се приготвих за куршума. Чух нещо да избухва и отворих очи. Видях Бруклин, Джонсън, Теса и Ноа да влизат през разбирата врата.

-Aaah puta madre! Ще хвърчат глави!-извика Бруклин и започнаха да стрелят по Скот. В стаята влязоха хората на Шон и започнаха да се бият. Аз се опитах да се освободя от въжетата и Гилински се появи.

-Малко помощ?-усмихна се и започна да развързва въжетата.

-Няма да откажа.-отвърнах и той ме освободи. Потърках китките си и видях, че бяха разранени. Тейлър и Елизабет също се появиха и се включихме в боя. Джак ми подаде пистолет и започнах да стрелям по хората на Шон. Усетих някой да ме сграбчва и след това упря пистолет до главата ми.

-Ако не се разкарате от тук, ще я гръмна.-извика Скот и аз извъртях очи. Забих лакътя си в корема му и се освободих от хватката му.

-Не ме докосвай никога повече!-изсъсках и го ударих. Той падна на земята и избърса струйката кръв потекла от носа му.

-Теса!-извика Ноа и всички се обърнахме. Той застана пред Теса и в този момент някой стреля по него. Теса изпищя и Ноа падна на земята. Гилински гръмна този, който го застреля и всички се приближихме към Ноа.

-Господи, Ноа, добре ли си?-попита Теса и той се усмихна леко.

-Да, нищо сериозно! Имам жилетка.-отговори той и тя си отдъхна.

-Благодаря, че ме спаси!-усмихна му се тя.

-Бих направил всичко за теб! Така де... от един отбор сме и да. Бих го направил за всеки.-засмя се нервно и се почеса зад врата.-Трябва са спра да говоря глупости.

-Беше много мило.-каза Теса и той я погледна.

-Мислиш ли?-попита той и тя кимна.

-Може ли да продължите романтичният си момент по-късно? Трябва да се разкараме от тук.-обади се Бруклин и всички тръгнахме към изхода на сградата. Излязохме навън и се качихме в джиповете.