ДА, СЪРАТНИЦИ, ДНЕС Е ВЕЛИКДЕН, ХД.
ТОВА ЯВЛЕНИЕ "ДВОЕН ЪПДЕЙТ" НЕ ЗНАМ ОТ КОГА НЕ ГО БЯХТЕ ВИЖДАЛИ, НООО ЕТО ЧЕ СЕ СЛУЧИ ДНЕС, ХИХИ.
НАДЯВАМ СЕ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАТО КРУШАТА НЕ ПАДА ПО-ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО ЯВНО, ХИХИИИИ
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ!
ЕНДЖОЙЙЙЙ!
*Емина*
Бях по-тиха и от мушичка докато се измъквах от вкъщи през прозореца. С моя късмет, обаче, глупавото куче на тате се разлая веднага и аз проклех.
- Шът! – шътнах му, но псето единствено си дръпна синджира и ми подбели зъби. Добрее, трябваше да сме бързи освен, ако не исках тате да се събуди и да излезе. Минах покрай Рекси и прескочих оградата. Бях го правила доста пъти, за да ми представлява някаква трудност. Изтупах ръцете си от прахоляка и се усмихнах щом видях познатата ми червена Нива и най-вече притежателя ѝ, който дори беше още в униформа. Закрепи цигарата на ъгъла на устните си и се пресегна, за да ми отвори вратата, а аз се мушнах вътре.
- Здравей.
- Здравей. – поздрави ме и той и ме целуна, аз се усмихнах, въпреки че миризмата и вкуса на цигара не ми бяха много любими. Но това беше моят Слободан – миришещ на алкохол цигари и сурова, дива мъжественост – миришеше на Югославия.
- Хайде да тръгваме преди някой от нашите да е излязъл и да си ни хванали. – аз бях тази, която се отдръпна първа, а той изсумтя с нежелание.
- Кога ще спрем да се крием?
- Слоба, първо, че съм малка още и второ, че не си от нашата религия. Нашите никога няма да ни позволят да бъдем заедно.
- Ще бъдем заедно, ще видиш. – стисна ръката ми върху скоростния лост и най-накрая потеглихме. Увеличи радиото и аз се усмихнах на песента, която свиреше. Това беше нашата песен. Още помня онзи концерт, на който се срещнахме и как ме покани да танцуваме на нея. Всъщност тогава ние бяхме единствените, които танцуваха блус. Беше пиян до козирката, но тези пияни тъмни очи бяха най-красивите, които бях виждала някога и неусетно откраднаха сърцето ми.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...