Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 34 - Лепосава Груйч

МАЛКО СИ РАЗВАЛИХ СЕРИЯТА ОТ ЪПДЕЙТИ, НООО ТЕЗИ ДНИ ИМАХ ДОСТА АНГАЖИМЕНТИ И НЯМАХ МНОГО ВРЕМЕ ДА ДОПИША ГЛАВАТА, НО ТЯ ВЕЧЕ Е ТУК И ПРИ ТОВА Е ДЪЛГА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НЯКОИ ХОРА ИМАХА НЕОЧАКВАНИ ГОСТИ НА ОЩЕ ПО-НЕОЧАКВАНО МЯСТО, ХИХИ. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙ

*Лепосава*

Исках да се разкарам вече от този шибан град и кракът ми нямаше да стъпи повече в него. Не знам колко време вече седях под душа и не знаех дали продължавам да плача или беше водата от душа, която продължаваше да тече. Така и не я бях спряла. Бях се затворила в банята и си плачех на спокойтвие сам-сама, защото нямаше на кого да споделя и рамо на което да плача. Мама беше твърдо против него и най-много да ме набиеше вместо да ме утеши. Сестра ми също беше твърдо против него и щеше да ми каже каква глупачка съм. И като се замисля наистина бях. Наистина бях глупачка, защото след четири години отново плачех за него. Но като се замисля той беше единственият мъж, човек всъщност, който можеше да ме разплаче. Мразех колко лабилна бях станеше ли въпрос за него и как беше в състояние да ме изкара извън кожата ми. Мразех болката в гърдите, която изпитвах. Мразех колко оголена се чувствах, колко използвана и захвърлена се чувствах. Отново като на шестнадесет. Отпуснах глава назад и я ударих в плочките, не успявайки да задържа плача за себе си. Защо трябваше да съм такава, мамка му? Защо плачех за него, като дори никога не съм очаквала нещо повече от секс от него? Защо изобщо ми трябваше да се захващам отново с него? Защото бях глупачка. Влюбена глупачка, която само изглеждаше умна и зряла, а всъщност вътре в себе си още беше онова глупаво шестнадесетгодишно момиче. Как така онази беше направила нещо, което явно аз не бях успяла да направя? Как така Луциано изведнъж се беше променил и беше променил принципите си? Защо аз не бях успяла да го направя още преди всички тези години? С какво тя беше по-специална от мен? Явно, когато Бог беше делял щастието аз съм била попаднала на грешната страна, защото аз наистина бях щастлива с него, дори и в малкото откраднати мигове, дори и да не беше нещо повече от секс - аз пак бях щастлива с него, защото ми даваше щастие, свобода и ме караше да се чувствам специална, караше ме да се чувствам жива. Научи ме, че любовта можеше да съществува и в този си вид. Не ме заключваше в клетка, даваше ми всичко от което имах нужда, но сега беше намерил нова. И на нея даваше повече. Много повече от това, което беше давал на мен и това ме убиваше.