ОП-ОП! СЪРАТНИЦИ, ЗДРАВЕЙТЕ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ПРАСКОВИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАХА В СИМВОЛ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ И СЛЕДВАЩИЯ МИ МАНИКЮР ЩЕ БЪДЕ НА ПРАСКОВИ.
СЪЩО ТАКА ЗАБРАВИХ ДА СПОМЕНА, ЧЕ КАКА ВИ СИ ВЗЕ МАТУРИТЕ, ПРИ ТОВА СЪС ЗАДОВОЛИТЕЛЕН УСПЕХ ОТ ПОЧТИ 5 И ПО ДВЕТЕ.
ТААА, И ЗАРАДИ ТОВА НЯМАШЕ ГЛАВИ ВЧЕРА И ОНЗИ ДЕН, ЗАЩОТО БЯХ ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТА ДА ДЕБНА МОН, ТЪЪЪЪ ДА.
СПИРАМ ДА ВИ ОТЕГЧАВАМ
ЕНИУЕЕЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ!
*Слободан*
- Охооо! Кого виждат очите ми? – Йован се спря пред къщата с прасковеното дърво и аз вдигнах поглед само за да видя Емили качила се на него с кошница, беряща от сочните плодове. Зелените очи се намръщиха в негова посока и аз нямаше как да не се усмихна на сладкото намръщено личице
- Здравей, Емили.
- Здравей. – на мен се усмихна срамежливо и усмивката още повече ми се разрасна.
- Довечера хайде пак на дискотека? – Йован се засмя с онзи неговия характерен дебелашки смях и това още повече я ядоса, защото присви очи.
- Млъквай! Заради вас ме наказаха за два месеца. Не мога да си подам носа навън.
- Е, хайде сега ние сме виновни.
- Можете да ми помогнете поне, безделници такива.
- Бързаме, Еми. Отиваме по жени.
- Глупаци. – присви очи още повече, а думите на Йован ме накара да отместя поглед от нея неудобно. Не исках да ме мисли за такъв. Не бях женкар. Не казвах, че не обичах женската компания, но не бях женкар.
- Е, нека не се обиждаме сега, а? Онази пияница, брат ти, къде е? Уж щеше да идва ни помага с бетона?
- В гаража е. Помага на татко. Влезте, ако искате.
Йован не почака втора покана и влезе вътре, а аз го последвах с леко неудобство и се постарах да не гледам нагоре, където шарената рокличка се вееше леко и показваше повече от необходимото. Изпусна една праскова и аз извадих достатъчно бързи рефлекси, за да я хвана. Погледите ни се засякоха и аз се подсмихнах. Избърсах плода в тениската си и отхапах от нея, а сладките ѝ сокове погалиха приятно рецепторите ми.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
