Глава 49 - Деца на дъгата

630 91 53
                                    




МОЖЕТЕ ДА ПРИЕМЕТЕ ТАЗИ ГЛАВА КАТО МАЛКА КОМПЕНСАНЦИЯ, СЪРАТНИЦИ. ДНЕС КАТО ПОСЛЕДЕН МОЙ ДЕН УСПЯХ ДА Я НАПИША И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. МОЖЕ БИ НЯМА ДА Е ТОЛКОВА ЗАБАВНА, КОЛКОТО ТЕЗИ, НА КОИТО СМЕ СВИКНАЛИ, НО ПИСАНЕТО МЕ ОТВЕДЕ ДО ТОВА И ЛИЧНО НА МЕН МИ ХАРЕСВА И СЕ НАДЯВАМ И НА ВАС ДА ВИ, И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЩЕ ВИДИМ ЛЕПА В ЕДНА ДРУГА СВЕТЛИНА И КАКТО ТЯ Е УДОБРЕНА, ХД.

ЕНИУЕЙ, ЛОВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

А, ДА, ИМАМЕ И ЕДНА МАЛКА ИЗНЕНАДА, ХИХИ.


*Милица*

-  Tvoj sam ja i nemam sna, kad nisi tu sate brojiiim.

(Твой съм аз и не спя, като не си тук броя часовете.)

- Moj si ti, to zapamti bez tebe ja i ne postojiim.

(Мой си ти, и запомни, че без теб не съществувам.)

- Ponekad poludim ne znam što! Svaka ljubav boli pomalo! Dal' se iko tako dobro zna ko ti i jaaa! Ponekad na kratko sludim se, puknem pa na tebe ljutim se, a ti mi praštaš sve, znaš da volim teee!

(Понякога не знам защо полудявам! Всяка любов боли по малко и никой не знае толкова добре това колкото ти и аз! Понякога полудявам за кратко, избухвам и ти се сърдя, а ти ми прощаваш всичко, знаеш, че те обичам!)

Слушах ги и ги наблюдавах внимателно докато пееха.  Брая правеше същото до мен, но бях убедена, че двамата гледахме различни неща, защото аз освен певческите данни гледах и нещо друго. Като например начинът, по който се гледаха и усмивките им. Дъщеря ми можеше да ми казва каквото иска, но знаех че между тези двамата имаше нещо. Защото едва ли щяха да се гледат право в очите докато пеят любовна песен. Това си беше чисто обяснение в любов.

-        Tvoj sam ja, ma ti si taаа sa kojom svoj život deеliiim.

(Твой съм аз, ти си тази, с която деля живота.)

-        Добър е. – Брая изкоментира и аз кимнах, неотделяйки очи от тези двамата. Малко ми напомняха на мен и Брани на младини, честно казано. Млади и влюбени точно като нас. – И гласът му е приятен. И не е често срещан. Има хляб в него. Харесва ми.

-        Определено има. – отвърнах, присвивайки очи и се вгледах по-внимателно. Светеха. И двамата просто светеха и разноцветните аури се виждаха повече от обикновено. Още от както беше бебе знаех, че Лепа е дете на дъгата, но досега не бях виждала друг като нея. И сега, когато виждах аурата му много неща се навързваха.

Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)Onde histórias criam vida. Descubra agora