Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 14 - Ей, ей това нямаше да му го простя

ТРЕЕЕТИИ ДЕН ПОД РЕД, СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОГЪННН! НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КРАЯТ Е МНОГО ХУБАВ, ХИХИИИИ

ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Емина*

Не правихме секс. Дори не опита и да на намекне за него и мисля, че никога досега не съм била по-изненадана. Да, вярно моя беше идеята да го даваме по-бавно и да се опознаем, но хайде де, извика ме да спя у тях...това си беше чист предлог за секс. И аз бях напълно окей с това. Ако не бях нямаше дори да съм тук, по дяволите. И на всичко отгоре се намерих сама в леглото и стаята и това определено не ми хареса. Не стига, че снощи легнахме без да правим нищо. Ама, наистина нищо. Той просто ме гушна и заспа. И не знам дали това трябваше да ме радва или не. Махнах чаршафа, цупейки се и изключих телефона си от зарядното, тръгвайки на изследователска мисия. Когато отворих вратата ме лъхна вкусната миризма на пържени филийки. Хмммм. Последното нещо, което очаквах пък беше да заваря полугол Слоба на печката да прави пържени филийки. Добре, прощавах му факта, че се събудих сама.

- А, станала си.

- Добро утро. - надигнах се на пръсти, за да го целуна, а той се усмихна.

- Добро утро, красавице. Как спа?

- Прекрасно спах. - въздъхнах. Още по-прекрасно щях да спя, ако бяхме правили нещо, ноо... - Гледам ти си се наспал рано-рано.

- Събудих се преди малко и реших да стана да направя закуска.

- Златен си. - усмихнах се и пак го целунах и сега бе негов ред да се усмихне.

- Хайде, сядай да закускваш. След малко вадя и последните. Извадил съм си сладко от ягоди, има от боровинки и от сливи, все домашни. И мед съм ти извадил, сирене, кисело мляко. Има от всичко.

Целунах го пак и минах покрай него, за да си направя кафе.

- Сядай ти казах, аз ще ти направя кафе. - почти ми се скара и аз вдигнах ръце във въздуха и си седнах на масата. Качих крака горе на стола и запалих цигара докато търках очи, за да се разсъня. Една дълбока прозявка разчекна устата ми и очите ми чак се насълзиха, а Слоба се суетеше около кафе машината. Човече, не ти трябваше сега да ме учиш така, защото щях да свикна. - Мляко искаш ли?