ОХ, КАК ОБИЧАМ ЛЕТНИТЕ МОРСКИ ГЛАВИ. НАПРАВО СЕ ВРЪЩАМ В НАЧАЛОТО НА КОКИ И ДЖУДЖИ И МИ Е ЕДНО ТАКОВА ЛЕТНИЧКО, ГОТИНКО И МДА.
СЪРАТНИЦИ, ОСВЕН ЧЕ СЪМ ВТОРИ ДЕН ПОДРЕД И ТАЗИ ГЛАВА Е ДЪЛГА И СЕ НАДЯВАМ СЕ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТЕ С КАКА ВИ ТИЯНА И БАТКО ВИ НОЛЕ.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ*Емина*
- Луции! - сестра ми изпищя щом видя самия Луциано Чолич и му метна на врата, а той се засмя и я вдигна, че даже я хвана и за задника.
- Бива ли така, момичета? В града сте и дори не звъннахте? Мислех, че сме приятели.
- Слоба ме погледна въпросително и този му поглед значеше "А, значи се познавате?", а аз му отвърнах с такъв който казваше "После ще говорим." Това много не го удовлетвори, но нямаше какво да направя и затова просто хванах ръката му.
- Напротив, звънях ти. Само че предполагам си прекалено зает да вдигаш на нас, простолюдието.
- Че съм зает - зает съм, но за вас никога няма да бъда прекалено зает. Мисля да местя партито на яхтата. Хайде с нас.
- О, не. Мерси за поканата иначе. - насилих една усмивка. - Ние тъкмо мислихме да тръгваме, защото сме уморени от път. - опитах да бъда колкото се може по-любезна и мила.
- Е, хайде деее. - само че срещу мен писнаха не един, а два гласа. И единият беше на сестра ми.
- Лепосава...мъжете са уморени. - опитах да ѝ влея малко разум, но това беше непосилна задача.
- Е, тогава отивам аз. Вие се оправяйте.
- Лепосава...- погледнах я укорително.
Не прави сцени.
Дойдохме тук, за да се забавляваме. Няма да ми развалите забавлението, изобщо не се и опитвайте. Това, че вие сте с гаджета и мислите да се пенсионирате, не значи че и аз ще го направя.
Няма да отидеш сама с Луциано, изобщо не си го и помисляй.
Jebo te, нищо няма да ми направи.
Не ме интересува. Като твоя по-голяма сестра ти заявявам, че сама на онази яхта с него няма да идеш.
Офффффф. Добре.
- Ще дойдем за малко. - насилих пак онази усмивка към Луциано, а той се усмихна доволно докато останалите ме гледаха шокирано, само не и Слоба, защото той ме гледаше по-скоро сърдито.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...