Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 15 - Не искам никога повече да я виждам

МАЛКО МЕ НЯМАШЕ, НООО...СЪЖАЛЯВАМ. ВРЪЩАМ СЕ С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, КОЯТО Е МАЛКО ПО-КЪСА ОТ ОБИЧАЙНОТО И СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА КОЕТО, НООО КАКВО ДА СЕ ПРАВИ...ИМА И ТАКИВА МОМЕНТИ. 

АКО ВСЕ ПАК ВИ ХАРЕСА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕМИНА БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА НА ЗВЕРСКО МЪЧЕНИЕ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛООВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙ

*Емина*

- Обличай се бързо. - изтъних гласа си подигравателно и раздразнено докато наистина се обличах в стаята му, а отвън се чуваха оживените женски и мъжки гласове, които схъъгласно това, което чувах бяха на техните. И наистина се колебаех дали да не се затворя тук, но се съмнявах това да оставеше добро впечатление. Затова просто лепнах най-фалшивата си усмивка на света и излязох от стаята на Слободан, а разговорът замря в момента в който се появих. Сега да поздравя ли? Да не поздравя ли? И без това ме гледаха отровно и двамата. Аз трябваше да бъда тази, която гледа отровно по принцип, защото аз бях тази чийто оргазъм бе секнат.

- Слоба, мамо, не знаех, че имаш гости.

По принцип синът ти е на двадесет и пет и не беше длъжен да ти дава отчет за това кого води вкъщи. Успях някак си да си прехапя езика и това си остана само в мислите ми.

- Майко, татко, това е Емина.

Очите на госпожата се разходиха осъдително по мен и облеклото ми, което лично според мен бе безпричина, защото си бях облечена. Бях по къси панталонки и потник. Даже и сутиен си бях сложила. Е, късите панталонки не бяха от най-дългите, но какво да се прави.

- Емина. Приятно ми е. - само заради Слоба се насилих да се усмихна и подадох ръка първа.

- Лазар. - първо се ръкувах с баща му.

- Ивана. - после и майка му я разкръсти Господ и подаде ръка сякаш искаха от нея да ми предпише имотите си, а не просто да се здрависаме.

Седнахме всички на дивана, а обстановката бе от тягостна по-тягостна и ми беше леко жал за Слоба.

- Кафе ще пиете ли? - попита, почесвайки се по врата.

- Аз бих.