ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА ЗА ВАС ЕДНА НЕДЕЛНА, ЗАБАВНА, СЛАДКА И ДЪЛГА ГЛАВА И СЕ НАДЯВА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО БРАНИ РАЗВЯ БЯЛ ФЛАГ, ХИХИ.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Емина*
Етап "Бърз поглед към рая" беше хубав и всичко ми се струваше почти идеално. Прекаравах доста време в болницата с него, когато техните ги нямаше, разбира се. Опознавахме се все повече и повече и всъщност ми харесваше да бъда с него. Намирахме и много общи теми и всъщност изглеждаше добро момче, така де мъж, защото се оказа че беше с цели пет години по-голям от мен - каквато бе и разликата ни в миналия ни живот.
Днес го изписваха и малко се нацупи, когато не пожелах да дойда заедно с техните, но по дяволите, нямах място там. Още повече, че това веднага щеше да бъде отразено и нашите щяха да разберат, а това беше нещо което исках да избегна. Не му бе дошло още времето те да разберат. Още повече, че исках да спестя болката на мама. В крайна сметка се разбрахме с него да ми пише, когато техните си отидат от тях. Поне не живееше с родителите си, та можехме да се виждаме там на спокойствие. Не исках да звуча сякаш ме беше срам от него и затова избягвах всичко това, но още не му беше времето. Ако папараците ни спипат веднага щяха свържат две и две и нашите щяха да разберат от тях вместо от мен и това щеше е много лошо и затова просто изчаквах да се мине още малко време, за да си и изясним нещата. Единствено сестра ми знаеше за всичко това, но поне знаех че когато всичко излезе на яве тя щеше да се прави на ударена и щеше да ми пази гърба. Дължеше ми го за всички пъти, в които я бях спасявала от майчиния гняв и това тате да не разбере, че е била с момчета.
Поне докато си пишех с него не усещах толкова умората от смотания велоергометър. Не знам каква беше логиката в това, но не гледах ли в монитора и не виждах на кое ниво съм, дори и да беше на 13 и да беше по наклон не усещах умората и просто си въртях педалите като гламава без да обръщам внимание на нищо.
- Бобан виждала ли си го като ходиш в болницата? -
- Не. - поклатих глава. - Ходя само като няма никой. - Защо?
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
