Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 42 - Страшен си тъпак, знаеш ли това?

МАЛКО МЕ НЯМАШЕ, СЪРАТНИЦИ, НООО СЕГА СЪМ ТУК. ГЛАВАТА НЕ Е НАЙ-ДЪЛГАТА, НОО ПЪК ЗА СМЕТКА НА ТОВА РАДВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ГОРИЛИТЕ НА БРАНИ МОГАТ ДА РАЗБИЯТ АПАРТАМЕНТА И ДА ЗАВАРЯТ ЛЕПА В ЛЕГЛОТО ГОЛА, ГОЛА, ГОЛЕНИЧКА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙЙ

*Неманя*

Днес предстоеше да излезе новата ѝ песен. Или поне така бях разбрал от малкия тийзър, който беше качила вчера и беше написала, че премиерата е днес от четиринадесет часа. А, сега беше тринадесет и петдесет и осем и беше пусната премиера, която в момента отброяваше последните петдесет и седем секунди. Запалих цигара, за да минава времето по-бързо. Дори прочетох и какви точно вещества съдържаше цигарения дим и най-накрая досадното тиктакане спря и песента започна с реклама на бийтмейкъра. Дадоха Лепа в близък план, а после камерата се отдалечи и показа тоалета ѝ, който беше почти нищожен. Лошо ли беше, че не успях да чуя и думичка от текста, защото бях прекалено фокусиран върху това нейно горещо и греховно тяло, както и танците ѝ, които бяха изключително провокативни и не бях и подозирал, че беше толкова пластично. Това, за което не бях подготвен, обаче, бяха четиримата голи мъже, които изскочиха и тя започна да танцува с тях, а после...после я вдигнаха във въздуха и лицето на единия беше почти в задника ѝ. Ааа, не, това не можех да го гледам повече. После щях да си пусна само аудиото. Но това не можех да го гледам.

...

В крайна сметка ме завлякоха на тъпия рожден ден и нямаше никого от нашите. Бяхме само от нашата група и не ми беше толкова забавно колкото когато съм с нашата компания. Не знам кога компанията на Лепа или по-скоро тази на брата на Лука се беше превърнала в „наша", но я приемах за такава и сега ми беше тъпо. Седях си на масата кротко и пиех докато другите се забавляваха.

- Хайде, ставаайй! Ела да танцуваме. – рожденичката ме хвана за ръката в опит да ме дръпне, но аз поклатих глава. – Хайдее дее, Немишаа, рожден ден ми ее, ще ме обидиш.

Въздъхнах и се изправих, но беше с огромно нежелание. Тя ме завлече където танцуваха другите и ме застави да сложа ръце на ханша ѝ. Бях скован и това се виждаше. Беше ми неестествено дори. Не бях свикнал да танцувам с жени. Лепа беше изключение от това число, разбира се, вече. Пред нея, като че ли вече не се притеснявах толкова и започвах да се отпускам, но сега пред Мина се притеснявах и беше очевидно.