Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 32 - Да ти направя магия на корема

ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-ДЪЛГА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ НЯЛКО И ТО ДОСТА ПО-ДЪЛГА, ИМА МАГИИ В НЕЯ И ДРУГИ ЯКИ РАБОТИ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НЯКОИ ХОРА ЩЕ ИМАТ МНОГО БЕБЕТААААА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ

*Емина*

Чувствах се като труп. Отпуснах глава за пореден път върху тоалетната и въздъхнах изнемощяло. Два дни. Не спирах да повръщам вече два дни и най-лошото беше, че бях сама. Слоба го нямаше, защото беше в поделението и бях сам сама с техните и ми се ревеше. Не, че не ревях само през последните два дни, но това беше отделен въпрос. Изправих се някак на треперещи крака и измих зъбите си и лицето и се върнах в спалнята ни, за да си легна обратно на леглото. И точно в тази секунда на вратата се почука.

- Влез. - казах изнемощяло.

- Ехо, как си? - свекърва ми се показа на вратата и аз свих рамене, но това не се видя, защото се бях увила с одеялото цялата. Тя въздъхна и дойде при мен на леглото.

- Нямаш температура. - стигна до този извод щом докосна челото ми. - Повръщаш ли още?

- Само от сутринта съм повърнала пет пъти.

- Дъще?

- Ммм?

- Каква е вероятността да си бременна?

- Да съм бременна ли?

...

Беше ме страх докато чаках резултата, а това чудо се усещаше крайно непознато в ръката ми. Никога досега не бях държала нещо подобно. Никога досега не ми се беше налагало изобщо да правя, но вече бях омъжена и със Слоба бяхме интимни. Хапех устни докато седях на тоалетната и подсмърчах. Не знам какво щях да правя, ако се окажех бременна. Не беше сякаш със Слоба не го бяхме коментирали, бяхме женени и се подразбираше, но поне до сега таях все някакви надежди, че ще завърша училище и може би дори след това ще продължа образованието си, но ако сега се окажех бременна това нямаше да ми се случи. Може би беше егоистично от моя страна да мисля така, но...не можех да си го премълча. Обичах Слоба, не е като да не го обичах, но...искаше ми се да направя нещо със себе си и живота си. Нашите ме бяха възпитали като проста домакиня и се бяха погрижили да ме откажат от това да уча след гимназията, защото за тях, особено за баща ми, една жена нямаше смисъл да учи и работи, а да бъде вкъщи и да се грижи за семейството. Те ме бяха отгледали с тази една единствена цел и такава бях и тук. Мислех си, че като се омъжа и се разкарам от нашите нещата ще се оправят и животът ми ще бъде по-различен, но от домакиня в една къща аз просто дойдох в друга. Техните ни бяха оставили да се оправяме сами, за което до една степен бях благодарна, но от друга...Не знам. Вече и аз не знам какви ги говорех. Беше ми объркано. Плачеше ми се просто. Трите минути минаха най-накрая и аз си поех дъх. Разридах се още по-силно, когато видях резултата.