Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 10 - Тигъра

ОП-ОП! СЪРАТНИЦИ, ЗДРАВЕЙТЕ! КАК СТЕ ДНЕС? КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕМИ СЕ РАДВАШЕ, ХД.

ЕНИУЕЕЙЙЙЙ, ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙ!

*Слободан*

- Добре, сега какво да правя с това?

- Хвани го с две ръце.

- Ама, голям е.

Засмях се и реших да сложа край на мъките ѝ. Застанах зад нея и ѝ помогнах да вдигне пистолета ми и да го насочи в правилната посока.

- Хайде сега затвори лявото си око и се загледай в мерника.

- Кое?

- Ей, това ето тук. - посочих ѝ къде точно да гледа и тя направи това, което ѝ бях казал.

- И сега?

- Сегаа...се прицелваш хубаво и натискаш спусъка.

Затаи дъх и се прицели в стъклената бутилка, която ѝ бях сложил като мишена. Чувах как сърцето ѝ биеше в гърдите и раздвижи пръст колебливо. После си пое дъх дълбоко и изстелът отекна из поляната, а бутилката се пръсна и тя отвори очи, ахвайки. Бях впечатлен. Наистина бях впечатлен. Но в крайна сметка това беше моята сладка Емили и тя можеше всичко.

- Успях! Слоба, успях! - заподскача, а после ми се метна на врата. Засмях се и я вдигнах, завъртайки я във въздуха.

- Да, малка моя, успя. - целунах сладките ѝ устни, а тя не спираше да се радва. Боже, обичах това момиче. Наистина я обичах.

...

- Едно! Две! Три! Едно! Две! Три! Едно, две! Три! Едно, две! Три! - давах всичко от себе си да спазвам темпото на татко. - Едно, две, три! Едно, две, три! Едно, две, три! - мъчех се да го спазвам, но той започна да забързва дотолкова, че ми ставаше трудно. - По-бързо, Слободане! Едно, две, три, едно две, три! Едно, две, три, едно, две, три, едно, две, три!

Отброявах и аз заедно с него, уж за да ми е по-лесно да вляза в ритъм, но изпуснах.

- Jebi ga! - изпсувах и избърсах потта от челото си. Продължавах да псувам и махнах ръкавиците си, захвърляйки ги настрана.