ЕХООООО, ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕЕЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.
КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЛОБА СЕ ИЗВЪДИ ГОЛЯМ ФИЛОСОФ, ХД.
*Лепосава*
Все още имах кисел вкус в устата си макар и бързата ми среща с Тамара да бе успял да го направи една идея по-поносим. Прибрах се тъкмо навреме за семейната вечеря, която ми се искаше да беше само параван за пред Неманя и Тамара, но, уви, не беше. Обичах да вечерям с нашите, но от това, което бях чувала от сестра нямаше да обичам да вечерям с на Слоба техните, а за жалост точно това ме очакваше. Къщата блестеше от чистота повече от обикновено, нямаше и кътче, което да не блести и даже горката ми Цеца беше затворена в другия край на къщата, за да стряскала гостите, което беше в разрез с нейните човешки права. А, Емина така се надяваше да вземе да им изкълве очите, ама къде ти.
Ивана и Лазар лъхаха толкова на негативна енергия, че дори аз, която не чатках много тези неща я усетих и ми идваше после да запаля свещи, да се съблека гола и да си пусна от релаксиращите мелодии на близначката ми.
Тази вечеря беше скучна, обаче. Нямаше нищо общо с тази, в която Слоба се запозна с нашите. Говореха си за битови неща, футбол, политика и все още нямаше нито един въпрос за прераждането, което лично на мен ми беше странно. Даже не знам дали тези двамата изобщо знаеха, че синът им е прероден и преди това е бил баща на майка ми. Толкова ми беше скучно, че ми идеше да звънна на някой да дойде да ме вземе, но после се сетих, че щеше да ми излезе през носа.
- Хайде да пушим. – Емина си вземе цигарите и аз само това чаках, за да си взема моите, телефона и чашата вино. – Бебе, ти идваш ли с нас?
- Па, хайде. – взе си и той телефона и уискито и тръгнахме към кухнята. Затворихме вратата след нас преди да се настаним на столовете при острова.
- И каквооо? Как вървят нещата с Нема? – веднага ме подхвана щом запалихме по цигара.
- Мии, добре бяха. – отвърнах, свивайки рамене.
- Бяха?
- Нали беше доволна от секса?
- Е, че човекът по един час си е издържал. Какви претенции пак имаш? – Слободан най-нахално се намеси в разговора и аз го погледнах лошо.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
