ЕХООООО, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НОЛЕ СЕ ПРАВИ НА СТРАШЕН, НО ВСИЧКО ПРИКЛЮЧИ В МОМЕНТА, В КОЙТО НЕ СПОМЕНАХА ТИЯНА И ТЪЩА МУ, ХИХИ.
СЪЩО ТАКА ДНЕС РОЖДЕН ДЕН ИМА НАШЕТО МАЛКО БЕБЕЕЕЕ I_am_Gigi_Hadid_
БЕБЕ, ДА СИ НИ ЖИВА И ЗДРАВА, МНОГО ЩАСТЛИВА, МНОГО ОБИЧАНА И ТИ ПОЖЕЛАВАМ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ДА СИ НАМЕРИШ ТВОЯ КОКИ. ОБИЧАМ ТЕ МНОГО И ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА, ЧЕ СИ ДО МЕН ПРЕЗ ТЕЗИ МЕСЕЦИ!
Е С ТОВА КАЗАНО ВЕЧЕ МОГА СПОКОЙНО ДА НАПИША:
ЕНИУЕЕЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙЙ
*Неманя*
Не ме потърси вчера. Нито пък онзи ден. И ми идеше да се обеся. Едно момиче щеше да ми обърне внимание, но аз, разбира се, трябваше да се изложа напълно пред нея. Винаги съм знаел, че съм неудачник, но това вече биеше всякакви рекорди. Новата, и последна, за ноември седмица започна и вече из града започна да се усеща коледния дух, защото освен че навсякъде тръбеше мощна реклама за „Черен петък" навсякъде по магазините имаше коледна украса, а ние с колегите и преподавателите брояхме дните до почивните дни, когато не бяхме заети да чакаме с нетърпение професорите да кажат, че имаме малко почивка. И това най-накрая се случи и всички побързахме да излезем от залата.
- Оф, откъде да знам? Не ми викай сега! Ми, какво да направя? Сега видях, че ми ги няма. Не ми викай!
И още с излизането видях една много ядосана Лепа, която седеше на пейката и пушеше нервно цигара докато говореше по телефона.
- Докато си хвана шибано такси и дойда до нас и после се върна ще мине цял час, а аз в дванадесет имам изпит. Сега е почти единадесет! Не мога да прелетя! Оф, чао! Чао ти казах! – и затвори телефона нервно, а аз прибрах запалката в джоба си. Пусна телефона в чантата си също толкова фрустрирано и подпря глава на ръцете си, а аз се приближих несигурно.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
