Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 60 - Аз съм тъпачка

НЯМАШЕ МЕ ОТ ЦЯЛА ВЕЧНОСТ И ТОВА Е СЪВСЕМ МАЛКА КОМПЕНСАЦИЯ, ПРИ ТОВА ДОСТА КЪСНА, НОООО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, СЪРАТНИЦИ, И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО  КАКА ВИ ДНЕС СИ ВЗЕ ИЗПИТА, ЗА КОЙТО НАЙ-МНОГО СЕ ПРИТЕСНЯВАШЕ, А ПЪК ТОЙ СЕ ОКАЗА НАЙ-ЛЕСЕ,Н, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙЙ

*Неманя*

Не харесвах човека, в когото се превръщах. Не го харесвах, но същевременно не можех и да се държа по различен начин. Не бях от типа мъже, които се обръщаха срещу жените, които са ги наранили, но не можех да се държа сякаш нищо не бе станало. Не можех. Не знаех как. Не можех да се насиля и да бъда лицемерен. Може би бях краен с държанието си, но как да се отнасям с нея като преди при положение, че тя ми обърна гръб и ми даде ясно да разбера, че не ме искаше. Още повече, че си имаше друг. И му завиждах адски много на този мъж. Дано поне да му беше дошъл умът в главата и да я правеше щастлива. Въпреки, че честно казано не виждах щастие в нея. Имаше малко по-различно излъчване, изглеждаше някак по-спокойна от преди, но го нямаше онзи хищен и безгрижен блясък в очите ѝ. Което беше жалко, защото обичах този блясък. Имаше промяна в нея, хубава промяна, но пак изглеждаше нещастна и това не знаех как да го тълкувам. В интерес на истината така и нямах възможност да я опозная наистина, а познавах само тази част от нея, която тя ми бе позволила да опозная, а тя не беше голяма. Познавах тялото ѝ и онази луда нейна страна. Бях я виждал само веднъж лабилна и със спуснат гард и това беше на купона в Елена, когато ми призна, че обича друг. Може би очакваше от мен тогава да се застъпя за нея и да ѝ помогна, но как да го бях направил, когато тя не обичаше мен, а друг? Може и да беше егоистично от моя страна, но аз исках да обича мен. Исках да бъде само с мен. Да бъде моя и аз да бъда неин – това исках. Трудно ми беше да бъда в едно помещение с нея и това се усещаше от всички. Това беше и причината да бавим втория дует толкова, защото все не се получаваше, а за сметка на това бях записал вече три самостоятелни парчета и за две от тях вече имах и клип, но дуетът не вървеше. Нямаше го вече удоволствието от това да работим заедно и ми беше ясно, че аз бях изворът на тези проблеми, но не можех, мамка му. Защото с моя късмет трябваше да ни се даде песен, която описваше нашата ситуация и това ме смазваше допълнително. Но аз си бях виновен. Беше ясно от самото начало, че не означавам нищо за нея. Дори не знам как и защо ми обърна внимание. Момчета като мен нямаха работа с жени като нея, хищници. Не знам как и изобщо си помислих, че би могла да бъде с мен във връзка, но се подлъгах. Бях влюбчив, това не беше тайна за никого. Лесно се влюбвах и после си патех от това, защото винаги давах всичко, държах се добре, не отказвах нищо, но пак не беше достатъчно и явно трябваше да приема тази си съдба. Или просто бях роден в грешно време. Имах съвсем различни разбирания и виждания за връзките. Исках връзка като от едно време, исках половинка в истинския смисъл на думата, исках жена, която да ми дава това, което аз давах на нея, но на такава така и не сполучих. Не че имах много богат опит във връзките, но и двете ми бяха достатъчни, че тотално да срутят всичките ми представи и убеждения.