Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 57 - Мамка му, какво направих?

ТОЗИ ЪПДЕЙТ ДНЕС СЕ ДЪЛЖИ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ФАКТА, ЧЕ ПО НЕВОЛЯ СИ ТРЪГНАХ ПО-РАНОТ ОТ РАБОТА И БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЕБЕТО...ОТНОВО.

ТА, ГЛАВАТА Е СРАВНИТЕЛНО ДЪЛГА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА ВЛИЗМА В СЕСИЯ И МИ СЕ РЕВЕ. НЕКА СВЕТА ПЕТКА Е С МЕН.

ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

(НИЩО НЕ СЪМ РЕДАКТИРАЛА, ЩЕ МЕ ПРОЩАВАТЕ, АМА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВИ ОБИЧАМ)

*Неманя*

Доста време държах всички чувства в себе си. В началото се опитвах да ги потискам дори, защото не мислех, че съм достоен за нея, но колкото повече време прекарвахме заедно, колкото нощи спяхме заедно вече не можех да ги възпирам. Бях влюбен в нея, мамка му. Бях влюбен още от самото начало и истински се надявах да не бях чак такъв неудачник и магически и тя да отвърнеше на чувствата ми, но веднъж неудачник – винаги такъв и трябваше да се досетя, че ще се получи така. Но това не ми пречеше да бъда наранен, защото това което тя направи на първи, когато ѝ признаех беше сякаш ми се присмя в очите и това срина и без това никаквото ми самочувствие. Вярно, трябваше да ми бъде ясно, но някак си всички тези мигове, които имахме заедно, държанието ѝ, а факта че преспивахме заедно, вече ме окрили и ме накара да си повярвам. Последната седмица беше тежка, защото комуникацията помежду ни беше никаква и се свеждаше до две-три думи от моя страна, но не можех да се държа с нея нормално. Не и след всичко. А, сега ми беше още по-объркано. Не бяхме говорили от Нова година и всички тези дни се чудех каква ли беше причината и обвинявах себе си през цялото време, а сега вече знаех, но пак не можех да си изнася ситуацията. Обичаше друг. Все още обичаше бившия си, което значеше, че аз още повече нямах шанс. И затова ѝ взех решението да я пусна окончателно. Нямах намерение да се боря за нещо, което никога не е било мое и няма и да бъде. Щом за толкова време не бе успяла да го преодолее, дори и когато беше с мен, то никога нямаше да го направи, а аз не бях чак толкова жалък, че да бъда номер две. Колкото и да я исках не беше честно. Шибаното беше, че аз не я познавах наистина. Така и не ме беше допуснала толкова близо до нея, че да я опозная наистина, но я наблюдавах, изучавах навиците ѝ и може би единствените два пъти, в които бях зърнал малко от това каква беше всъщност. Първият път беше, когато гледахме филма с човекоядци и се беше изплашила до толкова, че да пренощува у нас и не спря да ме гушка. Тогава за първи я видях да се пречупва, а вторият път беше сега. Не бях сляп, виждах болката в очите ѝ, виждах разкаянието. Само че, това не ми беше достатъчно. И правеше болката дори по-гадна и няма значение колко бях изпил, защото не минаваше и това беше единствено и само мое заблуждение. Бях изгубил бройката на чашите отдавна, а главата вече започваше ме мотае. И ми се пикаеше. Яко. Изправих се някак и леко залитнах, но успях да запазя достатъчно баланс, че да се задържа прав. Крак пред крак успях да стигна до тоалетната, макар и не в права линия и ми се наложи на няколко пъти да се придържах за стените и вратите.