ДОБРЕЕЕ, НЕ ЗНАМ КОЛКО УМНО БЕШЕ ОТ МОЯ СТРАНА ДА ИЗСТРЕЛЯМ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ, НООО ПЪККК СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ СЕ БАВЯ ТОЛКОВА СЪС СЛЕДВАЩАТА, А И Е ВИД КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ СЪМ ТОЛКОВА РЕДОВНА ВЕЧЕ, ДАЖЕ ХИЧ.
СЪРАТНИЦИ, НАДЯВАМ СЕ И ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО МАМА И ТАТИ СА СИ И МАМА И ТАТИ.
КОЙТО РАЗБРАЛ - РАЗБРАЛ
ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Лепосава*
Тази сутрин атмосферата вкъщи беше меко казано тежка. Нашите си мълчаха и не се поглеждаха и закусвахме в неловка и тежка тишина. Очите на мама бяха зачервени и подпухнали подобно на моите и това ми подсказваше, че беше плакала. И заради кого? Заради мен. Защото аз бях жалката издънка на това семейство.
- Искам ключовете и документите от колата. Както и всички карти, които съм ти дал. – това бяха първите думи на тате, които чувах тази сутрин и аз можех само да кимна смирено.
- Добре, тате.
- Когато преосмислиш държанието си тогава ще си ги и получиш. До тогава никакви излизания освен на работа и на лекции. Вечерно време те искам вкъщи. Щом си на двадесет и се държиш като малко дете ще те третирам и като такова. Емина вече не живее почти в нас, така че нея не мога да я накажа, но ти още си зависима от мен. Защото аз като малки не съм ви наказвал и явно там ми е била грешката. И затова сега на двадесет и една почти ще бъдеш. Щом толкова знаеш и ще ме правиш на маймуна.
- Добре, тати. – казах още по-смирено.
...
Почуках плахо на вратата му след като най-накрая бях събрала поне малко смелост.
- Влез. – пълният му с авторитет глас се чу от другата страна на дебелата двойна врата и аз си поех дъх и натиснах дръжката на врата.
- Тати. – гласът ми беше все така страхлив и тих, а той вдигна поглед и се взря в мен над очилата си. – Можем ли да поговорим?
- Няма да ти отменя наказанието.
- Не съм затова тук. Разбирам реакцията ти и всичко. Трябва да си понеса последствията и дори това е малко. Просто искам да поговорим. Да ти се извиня. Не искам да ме мразиш, макар и да го заслужавам.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
