Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 11 - Да те милвам и целувам

ОП-ОП! КАКА ВИ Е ДЕН ПОРЕДЕН С ЪПДЕЙТ ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕМИ Е НА КЪСМЕТ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОООВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ

*Емина*

Винаги ми е било интресно да гледам мъжете как играят Покер, но сега сякаш ми беше още по-интересно. Не че разбирах много, де. Но ми беше интересно да седя в кръчмата с тях докато те играят и пият, а аз седях в Слоба и си играех с броеницата му.

- Бебчо, чакай малко, че ми трябва и другата ръка. - пуснах го колкото да си извади карта и явно беше победил, защото прибра всичко и се изсмя злорадо. - Ей, на късмет си ми, бебее! На късмет! - стискаше ме и целуваше по бузата, а аз се кикотех. - Ммм, обичам те!

- И аз теб, Слоба. - изкикотих се отново и го целунах и аз, а той се усмихваше.

Събудих се както обикновено. Цялата треперех, а главата ме болеше и сърцето ми препускаше диво и обезпокоено. Устата ми беше пресъхнала. Взех телефона си, за да видя колко е часът, а когато го взех последното нещо, което очаквах да видя бе неговото име. Беше ми реагирал на сторитата и харесал новите снимки. Сънувах. Просто сънувах. Това нямаше как да се случва.

Щом видя, че съм сийнала веднага ми изписа, че той самият пишеше и аз побързах да изляза от приложението. Само, че вече беше късно, защото съобщението му се изпрати.

Ей.

Добре, сега да чакам ли да се мине достатъчно дълго време, за да му отговоря? Оффф, мамка му! Щях да получа нервна криза. О, не, не можех да седя и да чакам. Но това не значеше, че нямаше ясно да дам да се разбере, че не ми беше много готино.

Изпратих му една въпросителна, а той я видя веднага.

Как си?

Лелеее, днес да не би да е Великден?

Перфектно съм. Ти как си?

Пишех резервирано, но това беше най-добрия вариант.

Това, което не очаквах да ми бъде пратено, обаче, беше снимка от болница. Това не ми хареса. Никак при това. Притеснението веднага ме обзе и забравих за резервираността си. Не го бях виждала и чувала от две седмици и той щеше да ми праща снимка как е в болница? Боже, щях да го убия. Първо щях да се уверя, че е добре, но после щях да го убия.