ЗНАЧИИИ, АКО СЕ ОПЛАЧЕТЕ ОТ МЕН ПРОСТО НЕЕЕ ЗНАМММ.
И ДНЕС ВИ РАДВАМ С НОВА И ДЪЛГА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, ТАКА КАКТО ЛЕПА ИСКА ОТНОВО ДА СЕ УЧИ НА РЪЧКА, НО ЗА ДА НАПРАВИ ТОВА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ДА ДЪРЖИ СКОРОСНИЯ ЛОСТ ПРАВИЛНО, А НЕ КАТО НЕЩО ДРУГО, МХММММ.
ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙЙЙ
*Лепосава*
Не очаквах, че ще заспя този път, но, да му се не види, бях изморена. Постарах се този път да засека и когато отиде за презервативи беше осем и половина почти, а после когато свършихме часовникът показваше девет и двадесет. Този малкият определено ме изненадваше приятно. Той все още спеше до мен и беше сложил ръка на корема си докато гърдите му се издигаха и спускаха равномерно с всеки новопоет дъх. Погледнах часовника отново и видях, че беше почти дванадесет часа и беше време да се прибирам. И наистина мислех да се прибирам, защото имах нужда да поспя. Тамара щеше да ме прощава, но днес нямах нужда от нея, а от качествен и дълъг сън. Отметнах одеялото и се изправих макар и с малко затруднение, а тъпият диван изскърца под мен. Мамка ти. Успях да намеря прашките си, които този път бяха здрави само да отбележа и си ги обух. После намерих и сутиена си и промуших ръце през презрамките, а после го закопчах на гърба си и наместих гърдите си вътре.
- Тръгваш ли? – сънен глас дойде зад мен и аз проклех отново.
- Трябва да се прибирам. – обърнах се към него и му и го погледнах със съжаление.
- Дай ще те закарам.
- Няма нужда.
- Напротив. Без кола си. Няма да се прибираш сама посред нощите. Особено пък тук какви отрепки има. Ще те закарам. – скочи веднага и се зае с това да търси дрехите си, а аз въздъхнах. Продължих да се обличам и само чорапите не успях да си намеря и започвах да се изнервям.
- Какво не можеш да си намериш?
- Чорапите.
- Стой.
Дойде до мен вече облечен и явно знаеше къде ги беше хвърлил, защото коленичи на земята и го видях да оглежда под дивана. После мушна ръка и след малко извади и двата ми чорапа.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomantizmДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
