Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 56 - Желая ти го от сърце

СВЕТА ПЕТКЕ, СЯКАШ МИНА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ ОТКАКТО ЗАПОСЛЕДНО КАЧВАХ, ОБАЧЕЕЕ ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ Е ТАКОВА, ЧЕ НЕ МИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА ПИША, А КОГАТО СЪМ ПОЧИВКА НЯМАМ СИЛИ И ДА ПРАВЯ КАКВОТО И ДА Е И ОПРЕДЕЛНО ЖИВОТЪТ НА ВЪЗРАСТЕН НЕ МИ ХАРЕСВА И ИСКАМ ДА СЕ ВЪРНА В УЧИЛИЩЕ. И ТОВА ГО КАЗВАМ САМО СЛЕД ПОЛОВИН ГОДИНА ПОЧТИ И СИГУРНО ЗВУЧИ СМЕШНО, НО Е ТАКА.

ТААА, КАКА ВИ НАЙ-НАКРАЯ УСПЯ ДА ИЗМЪЧИ ТАЗИ ГЛАВА И АКО НЕ БЕШЕ БЕБЕТО I_am_Gigi_Hadid_ ТОВА ИЗОБЩО НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, ТАКА ЧЕ ИСКАМ В КОМЕНТАРИТЕ ДА НАПИШЕТЕ "БРАВО БЕБЕ, САМО ТАКА"

ТААА, С ТОВА КАЗАНО ВЕЧЕ ВИ ПРЕДСТАВЯМ НОВАТА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИ ИДВА ДА СЕ ОБЕСЯ, КАТО ЗНАМ ЧЕ СЪМ НА РАБОТА.

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ

*Лепосава*

Последните дни бяха жив кошмар. Изпитвах една особена тежест в гърдите, която не ми бе позната преди. Не бях от хората, които често чувстваха вина, но сега тя не ме напускаше и докато го гледах, буцата не мърдаше от гърлото ми. Между нас зееше една огромна яма, а новоразбраната информация не ми даваше мира. Да имам и аз пламък близнак беше нещо, което винаги съм искала. За момент дори се бях залъгала, че съм го срещнала в лицето на Луциано, преди години, но в крайна сметка обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че ми показаха каква глупачка бях да си го мисля. Аз го обичах, той мен - не. Не можех да кажа, че го искам още, защото това не беше точно така. Беше видимо щастлив в новата си връзка, бе забравил за мен, но аз нямах този късмет и му завиждах, за това, че му беше толкова лесно да продължи напред, докато аз се чудех как да забравя за несъществуващите ни отношения. Но явно аз бях обречена до живот да не мога да го забравя и да отворя сърцето си за друг. За Неманя. С него все още не бяхме говорили, а не беше като да не искам. Той заслужаваше да знае истината, най-малкото, за да разбере, че проблемът наистина не беше в него. Бях длъжна да му кажа всичко в очите и вече, ако той бе склонен да опитаме, да го направим, защото не ми беше безразличен, но просто главата ми беше един пълен хаос, който не можех да поставя в ред. Лошото беше, че с него не бяхме говорили вече три дни подред, а бяхме по цял ден заедно в студиото, но нямаше как да му се сърдя, защото сама си бях виновна. Щях да излъжа и ако кажа, че времето ми минаваше.