ТОВА Е ТРЕТАТА ГЛАВА, КОЯТО КАЧВАМ ТЕИЗ ДНИ, ТАКА ЧЕ АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПРЕДИШНИТЕ, МОЛЯ, НАПРАВЕТЕ ГО.
СЪРАТНИЦИ, РЕШИХ ДА КАЧА ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ, ЗА ДА СЪМ СПОКОЙНА. ДРУГА ГЛАВА НЕ ЗНАМ КОГА ЩЕ ИМА, ЗАЩОТО ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА, КОЯТО ИМАХ НАПИСАНА И ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ВЕДНЪЖ ЩОМ МИ СВЪРШАТ ИЗПИТИТЕ И СЕ ОРИЕНТИРАМ НА РАБОТАТА ДА БЪДА ПО-РЕДОВНА, ЗА ДА МОЖЕ В СКОРО ВРЕМЕ ДА ВИДИМ И ЕПИЛОГ КАЧЕН ТУК И ДА ЗАПОЧНА СЛЕДВАЩАТА КНИГА ДО КРАЯ НА ТАЗИ ИЛИ НАЧАЛОТО НА ДРУГАТА ГОДИНА.
ТААА, С ВСИЧКО ТОВА КАЗАНО, СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕМИНА ПАК БЛЕСНА С ВЕЩЕРСКИ ПРОЯВИ.
*Лепосава*
Слънцето грееше право в очите ми и колкото и да не исках, започвах да се събуждам. Въздъхнах и се обърнах в очакване отново да се сгуша в мъжа, до когото се намерих през нощта, но ръката ми тупна на матрака и отворих едно око, само за да осъзная, че не усещах чифт силни ръце, увити около мен. Мястото му още не бе изстинало напълно и вдишах от възглавницата, напоена с неговия аромат. Сълзите изпълниха очите ми, когато си спомних първата ни нощ тук. Първата ни нощ изобщо. И ако тогава знаех, че сега ще се събудя сама в това легло, онова колебание дали да остана щеше да бъде разбито до прах. Скочих от леглото, а усуканата около мен завивка едва не предизвика срещата ми с пода. Прехапах устни болезнено, само за да не изкрещя от безсилие и разбутах леглото, докато накрая не остана един празен матрак, който ми се искаше да запаля. Открих дрехите си и ги навлякох набързо. Дори не се погледнах в огледалото на излизане, нямах нужда да виждам на какво приличам, защото знаех като какво се чувствам. Отидох в кухнята, заграбих телефона и цигарите от масата, взех си чантата и якето и изхвърчах навън. Знаех точно какво трябваше да направя. И трябваше да съм го направила много, много отдавна, вместо сега да съм в това състояние. Двама бяха мъжете, които са ме карали да плача от това, че са ме оставяли сама в леглото, но сега... сега болеше много повече, защото това му действие бе достатъчно красноречиво.
Не помня кога бе последният път, в който плачех зад волана на прибиране към вкъщи, докато отчаяно набирах сестра ми, но тъпачката не вдигаше и това допълнително ме вкарваше в истерия.
ESTÁS LEYENDO
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
