Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ СЕ ПРЕБОРИ С ТАЗИ ГЛАВА, КОЯТО СЕ ЗАБАВИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ПРЕДВИДЕНОТО, НООО ТОВА Е ОТДЕЛЕН ВЪПРОС. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НЯКОЙ ЩЕ БЪДЕ НАКАЗАН, ХД.
ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Емина*
Бях вцепенена. Не можех да продумам, не можех и да помръдна. Просто стоях срещу него, а той ме гледаше гневно.
- Емина. - процеди името ми през зъби. - Започвай да говориш. И се облечи, jebo te. - към мен полетяха разни дрехи и това ме сепна. Успях да хвана някои от тях трепереща и със сълзи на очи. Облякох се набързо, като дори нямах време за обичайната ми рутина, а той изчезна от стаята, оставяйки ме сама да се оправям. Веднъж облечена изтрих сълзите под очите ми и преглътнах топката в гърлото ми или поне опитах да го направя, но беше без успех. Както и да е. Изправих рамена и си вдъхах кураж, нищо че тръгнах да го търся из апартамента с подвита опашка. Намерих го в хола умълчан докато продълаваше да гледа онази снимка и аз посегнах към цигарите си с трепереща ръка. Дръпката ми беше голяма и горчива и аз присвих очи. Запалката ми изтропа на масата, когато я оставях и оставих цигарата в пепелника, за да прокарам ръка през косата си. Не ме забелязваше. Беше приковал поглед в снимката и я изучаваше внимателно. Тази тишина беше като никоя друга, която се бе разтилала между нас досега. Не беше и като тази в онази лятна нощ в Будва, когато си направихме късната нощна разходка и го попитах дали пак ще се виждаме.
- Ти си прероден. - не издържах на напрежението и го изтърсих, а черните очи веднага се забодоха в мен.
- Прероден?
- Да, прероден. Ти си като мен, като нашите, като всички от нашето семейство.
- Искаш да ми кажеш, че съм прероден? - повтори отново.
- Как иначе ще имам снимка на нас двамата, която не са от сега? Сънищата, дежа вюто, как иначе щях да знам за прасковите и роклите на цветя. Или това Емили. Разсърдих се, като ми го каза, защото знаех че не го мислиш тогава. Замисли си. Как иначе всичко това ще се случва?
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
