Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 22 - Обещай ми

ЕТО Я И ВТОРАТА ЧАСТ, СЪРАТНИЦИ, И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВЪВ ВЕНИТЕ НА ГРУЙЧ ТЕЧЕ ПОВЕЧЕ КОФЕИН ОТКОЛКОТО НА ВСЕКИ ДРУГ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Емина*

А, да си еба майката и да те оставя? Добре. Добре. По принцип не обръщах внимание на псувните. За мен това не беше проблем, защото и аз самата псувах като каруцар през повечето време и не това ме подразни в момента. Но реших да си замълча. Реших да си замълча, защото избухнех ли и аз това щеше да бъде краят.

Искаше се адски много от мен да си прехапя езика и просто се върнах в колата, пуфтейки и се хванах за главата. Запалих си отново цигарата понеже беше загаснала и дръпката ми беше дълга и толкова силна, че направих физиономия.

Това, което се случваше не ми харесваше. Още преди това се сдърпахме, но той беше такъв от прегледа и ме беше страх да не се затвори в себе си. И да не ме намрази най-вече. Можеше и да ме обвини за всичко и да реши, че това е краят. Не че можех да го виня реално, но все пак. Повтарях си, че бях развалила магията още преди това и бях спряла да му влизам в сънищата и съответно не съм виновна, но дълбоко в себе си знаех, че бях виновна и щеше да му се наложи да прекъсне спортната си кариера заради мен.

Задната врата се отвори и чак тогава видях, че баща му се беше върнал и дори и Слоба се качваше вътре. Не каза нищо, но се качи.

- Има ли значение кой Лидл?

- Който ти е най-близо. - майка му отвърна и аз кимнах. Запалих колата и потеглих, но пилкането от сензора за колана ме накара да погледна и да видя, че Слоба не си беше сложил колана.

- Сложи си колана. - казах, като дори обрах тона си, а той дори не ме погледна или реагира по някакъв начин. - Сложи си колана, защото след малко ще загаснем. - повторих и този път се вразуми и си го сложи, а аз си поех дълбоко дъх. Дишай, Емина. Дишай и се успокой, защото иначе всеки един момент ще заревеш. И дишането се оказа безполезно, защото въпреки него това се случи, но поне слънчевите очила криеха това от чуждите очи.