Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 55 - Той е

ЕТООО МЕЕЕ, СЪРАТНИЦИИИ! НАЙ-НАКРАЯ СЪМ ТУК С НОВА И ДЪЛГА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КОКИ БЕШЕ ОСТАНАЛ БЕЗ ГЛАС, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙЙЙ

*Лепосава*

Устните ми още щипеха приятно от целувката и не можех да откъсна очите си от неговите, а думите така и не идваха на езика ми. Поради някаква причина бях останала напълно безмълвна, а това не се случваше често и не можех да си обясня защо беше така. Тези негови сини очи все така блестяха и бяха много по-наситени и живи от обикновено.

- Искам да си моя.

Ако предишните му думи бяха шокиращи, то за тези никой не можеше да ме подготви.

- Какво? – примигах срещу него. Чух ли правилно изобщо? Той изрече ли в действително тези думи или така ми се беше сторило?

- Искам да си моя. – повтори и сложи ръце на талията ми, дърпайки ме по-близо до него. Добре, каква беше вероятността да имам проблеми със слуха или да съм прекалено пияна? - Искам да те гушкам и целувам постоянно както правят всички други. Писна ми да се крием сякаш сме грешници и искам да преминем към по-друг етап. Само секс не ми стига. Влюбен съм в теб, Лепа. Искам да бъда с теб, да се знае че ти не си свободна жена.

С всяка следваща дума, която излизаше от устата му, сърцето ми започваше да тупти все по-силно и по-силно и дори чувах как кръвта ми бучи в ушите. Преглътнах тежко, а езикът ми изведнъж стана сух и дървен. Ръцете ми и те трепереха редом с краката, а способността да възпроизведа дори и звук – отдавна загубен. Не знаех как да реагирам на това – наистина. Не казвам, че не бях свикнала някой да ми съобщава, че е влюбен в мен, но никой досега не го беше правил точно с тези думи и никога досега не съм била толкова объркана. Обикновено или ги режех направо или им се мятах на вратовете, но сега...сега не знаех как да реагирам, какво да кажа, какво действие на предприема, защото това правеше нещата между нас много различни. Той беше влюбен в мен, или поне така казваше, а аз...аз какво? Все още не бях преодоляла бившия си и някак си не беше честно спрямо Неманя аз да се правя, че той е единствен в моя живот, когато реалността показваше друго – аз нямаше какво да му дам. Нищо освен пламък, той беше моя утеха и това беше самата истина. Не можех да му се отдам така, както той искаше докато моето сърце още беше в Луциано. Имаше нещо. Не бях толкова сляпа и го усещах, но не беше достатъчно. Не беше достатъчно, защото Неманя заслужаваше много повече от това, което в момента можех да му дам. Докато нямаше намесени чувства беше лесно, защото му давах единствено и само тялото си и трохи от нежност, но сега...сега вече беше различно и ситуацията беше или всичко или нищо.