Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Глава 37 - По дяволите и тъпите ми принципи

ЕТО МЕЕЕ! ЕТООО МЕЕЕ, СЪРАТНИЦИИИ! ТУК СЪМ С ТАЗИ ТАКА ЖАДУВАНА ОТ ВАС ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А ТЯ ЩЕ ВИ *ИГРАЕ С ВЕЖДИ*

НЯМА ДА ВИ БАВЯ И НАПРАВО ЩЕ ДАВАМ ПО СЪЩЕСТВО, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ СТЕ НЕТЪРПЕЛИВИ (ВСЕ ПАК ЛИЧНО СЕ ПОГРИЖИХ ДА БЪДЕ ТАКА)

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЗА ПАТРИТИЗМА НЯМА ТОЧЕН ЧАС, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

*Лепосава*

Приближи се още повече. Затвори очи. И аз затворих моите, приготвяйки се всеки един момент да усетя тези устни.

Но този момент така и не дойде, защото вратата се отвори и гръмък смях ни прекъсна. Отрезвихме се и той разтърси глава, а аз въздъхнах.

- А! Какво правите, бре?

- А, нищо. Пушим и си говорим. Да не би да местим купона отвън? - обърнах се към колегите си и сложих разумна дистанция между мен и Неманя и отново лапнах цигарата си, която още не беше изгаснала. Той заби поглед в земята и дръпна от неговата замислено и се мъчех да го разчета.

- А, на въздух малко излязохме, защото вътре е толкова задимено, едвам се виждаме.

- Аха. - отвърнах, но не бях много сигурна дали чух какво точно казваше, защото бях прекалено заета да гледам Неманя и да се чудя дали бях разочарована или радостна за това, че ни прекъснаха. Това не беше присъщо за мен. Не знам дори как се стигна до тук, защото малките не ми бяха по вкуса. Ама, изобщо при това. Можеше и година да беше аз не се впечатлявах от по-малки от мен, но ето този малкият ме беше впечатлил. Не знам как, но ме беше впечатлил, а аз смеех да твърдя, че не се впечатлявах лесно. И все пак...все пак наистина ми се искаше да видя до къде щеше да стигне и дали щеше да ме целуне наистина.

Додърпах цигарата си и взех кутията, телефона и чашата си и влязох навътре, а той не ме последва. Оставих суитшърта, който бях бях откраднала от някого на дивана, а зет ми си дереше гърлото заедно с другите мъже на "Veseli se srpski rode" в изпълнение на сестра ми и дори се беше съблякъл и вдигнал ръце във въздуха.

- Odjeknulaaa zvooona sa staaarih Dečanaaa! Ovo je zemlja Lazaaara i Stefana! A tiii...Veseli se Srpski rode, srpski rode zbog slobode, i zbog slavnih Nemanjića, Obilića, Petrovića, i zbog slavne Gračanice, Studenice, Ravanice, nek' se srpski barjak vije od Prizrena do Rumije!