ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА ПРЕДИ ЕПИЛОГА, СЪРАТНИЦИ, И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА...ДОКОЛКОТО МОЖЕ ПРЕДВИД СИТУАЦИЯТА, НО ВСЕ ПАК...
АКО ТОВА Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЛЕПА И ЕМИНА ИЗПЛАКАХА САВА И ДУНАВ.
ЕНИУЕЕЕЕЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙ
*Лепосава*
Подозренията ми така и не стихваха и дори вече бях напълно убедена в това, че ми беше сложил рога и полудявах. Не му бях казвала нищо, защото исках да видя до къде още ще стигне. Но днес...днес чашата преля. Каза ми да съм била спяла у нас, защото той имал работа до много късно и да не съм била стояла сама у тях. Тъпак.
Нашите бяха изненадани, когато ме видяха да се прибирам, при това със сака, а това което мен ме изненада, че и Емина си беше вкъщи и отново плачеше.
- Какво става, бре, сине? Нали щеше да спиш у Нема? – мама попита и аз се нацупих.
- Щях...но, човекът имал работа до късно и ми каза да се прибирам. – пуснах сака на земята и се настаних до плачещата си сестра, която сега беше вдигнала поглед към мен и ме гледаше чудато с очи пълни със сълзи. – А, ти защо си тук?
- Поради същата причинааа. Тези двамата са някъде заедно и ни изневеряяяваааат! – и тя заплака пак, а на мен не ми отне много време да се присъединя към нея.
- Или пък може и двамата да си го слагат. – тате предложи друг вариант и ние надигнахме глави, хълцайки от плач. Това не ме успокояваше. Напротив дори, правеше ситуацията още по-зле. Оставаше и да ми изневери с мъж и вече щях да ходя да се гръмна.
- Бранимиреее! – мама му се скара.
С Емина се погледнахме и ревнахме отново.
...
- Не, аз ще му звънна. Не издържам. – Емина се надигна първа и избърса сълзите си, подсмърчайки, а после посегна към телефона си, но мама я спря.
- Не прави глупости. Няма за какво да му звъниш.
- Ама, мамо –
- Няма „Ама, мамо". Той не ти изневерява. Нито пък на теб Неманя ти изневерява. – после погледна и към мен.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...