ОП-ОП! ЗАПОЧВАМЕ СЕДМИЦАТА ДОБРЕ, СЪРАТНИЦИ. ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-ДЪЛГА ОТ ПРЕДИШНАТА, НО ВСЕ ТАКА ЗАБАВНА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЦА И БРАНИ РЕШИХА ДА СЕИ ВРЪЩАТ ЗА ЕДНО ВРЕМЕ, А ЛЕПА СТИГА ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ЧЕ ОТ РУСОТО Е ЗАТЪПЯЛА, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙ
*Лепосава*
Беше се минал цял час, в който бях затворена с бившите ми баба и дядо, по настоящем сестра и зет, а мама и тате бяха изчезнали горе за да се успокояват.
- Аз все още не мога да повярвам, че не им каза предварително.
- Бях толкова напрегната, че забравих да им споделя тази подробност. Хайде, сега, изяж ме.
- Жената припадна.
- Спокойноо, сега ще удари едно голямо и ще ѝ мине. - махнах с ръка и отпих от виното си.
- Момичета, да сервирам ли вече вечерята? - леля Шейла се появи от кухнята, а аз се заозъртах, за да видя дали нашите нямаше да благоволят да слязат вече, защото не знам за другите, но аз бях гладна.
- Ами, те нашите не знам кога ще се сетят да слязат, но може да сервираш. Омръзна ми да пия на голо.
- Добре, аз тъкмо извадих месото от фурната.
Ооо, да и божествената миризма на дърпано свинско се усещаше и на мен ми потичаха лигите вече.
Чуха се стъпки отгоре и майка и татко Орлови се появиха, а сестра ми и Слоба се изправиха. Той изтри длани в панталоните и напрежението струеше от него. Или беше потта. Да, определено беше потта и дори скъпият парфюм, подарен му от сестра ми, не успяваше да я замаскира. Миличкият той. Ама, сега поне щеше да види на тате какво му е било едно време. Аха, аха. Нямаше само той да се поти пред тъстовете, я.
- Божичко, чаках те толкова време! Даже се чудех дали не си ни изоставил.
Колкото и неловко да му беше все пак се остави мама да го прегърне и дори и той я прегърна, макар и сковано, а аз се стараех да не подсмърчам и бършех по една друга сълза.
Тате ме побутна и аз приех това като знак да спра и го направих, но се нацупих.
- Съжалявам, че не те помня много.
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
