*Лепосава*
МАЛКО КЪСЕН ЪПДЕЙТ, НО КАКА ВИ РЕШИ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ БОЛНИЧНИЯ СИ И МАКАР И С КУЦ КРАК УСПЯ ДА НАПИШЕ ЕДНА ГЛАВА.
(ТРЯБВАШЕ ДА Е ЕДНА, АМА СТАНА ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМА И АКО НЕ Я БЯХ ЦЕПНАЛА СИГУРНО ЩЯХ ДА Я БАВЯ ОЩЕ СЕДМИЦА)
ТАААА, С ТОВА КАЗАНО, СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА
И НЕ, ЛЕПА НЕ Е БРЕМЕННА, БЕБЕ!
ТААА, АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВЕЧЕ ПОЛУДЯВАМ ВКЪЩИ. ВЯРНО, ЧЕ ИСКАХ ПОЧИВКА, АМА ТОЧНО ТАКАВА НЕ ИСКАХ.
ЕНИУЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮ
ЕНДЖООООЙ
- Moj okidac si za bol jaći nego alkohol ko me tjera da te k'o navućen uzmem, uvijek uzmem.
(Мой спусък си за болка, по-силен и алкохол, който ме кара като пристрастен да те взимам, винаги да те взимам.
Сегашният процес по записване нямаше нищо общо с всички минали, най-вече с тези до преди половин час. Неманя отново се усмихваше докато пее и очите му блестяха по детски от щастие, а аз вече усещах лицето ми как се схваща от моята собствена широка усмивка, но въпреки това не спирах да се усмихвам подобно на него. В стомаха си имах едно почти глуповато, пърхащо чувство, което никога досега не бях усещала толкова силно. Пеперудите не ми бяха непознати, но сега те не спираха да пърхат ли, пърхат. И Неманя беше виновникът за това. Той, усмивката му, прекрасният му глас, емоцията с която пееше и най-вече думите му от преди малко „Обичам те, Барби."
- Vrata srca probijem sa sobom se pobijem ti mi dušu odšiješ kao dugme. Pa sa Bogom pricam noću, ne umijem te, ali hoću.
(Вратата на сърцето пробивам, със себе си се боря, ти убиваш душата ми като куршум. Па, с Бог говоря нощем, не те измивам, но искам.)
U crno se odmah zavijem, do dna stignem! Zbog tebe me boli koža k'o da je zima. Od noći do noći srce dajem avetima!
(Заради теб ще стигна звездите, ще ги сваля. В черно веднага се завивам, до дъното стигам. Заради теб ме боли кожата сякаш е зима. От нощ до нощ давам сърцето си на призрак.)
- Moj okidac si za greh, moje suze i moj smeh. Evo ruka, evo dve za tebe, sve za tebe. Vrata srca probijem, sa sobom se pobijem, ti mi dušu odšiješ kao dugme. Pa sa Bogom pricam noću, ne umijem te, ali hoću.
BẠN ĐANG ĐỌC
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
Lãng mạnДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
