БОЖЕ, ОТДАВНА НЕ МИ СЕ БЕ СЛУЧВАЛО ДА КАЧВАМ 3 ПОРЕДНИ ДНИ, НООО С КАКА ВИ ЛЕПА ПОЛОЖЕНИЕТО Е ДОБРЕЕЕ ДА ЧУКНА НА ДЪРВО.
ТАЗИ ГЛАВА НЕ Е ТОЛКОВА СМЕШНА, НОО ПЪК Е СЛАДКА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МАЛКИЯТ НЕ БИЛ ЧАК ТОЛКОВА МАЛЪК, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Лепосава*
Седях отвън на терасата и пушех понеже вътре беше адски задимено и ми лютеше на очите, но си бях взела и пиенето и можех да си купонясвам и тук. Беше малко студеничко, но ако си довършех бутилката уиски нямаше да усещам студ.
Балконската врата се отвори и аз се обърнах от чисто любопитство, само за да видя последния човек, който очаквах.
- Ооо, момчето със саксофона. - усмихнах се, а той чак тогава вдигна поглед докато палеше цигарата си. Хммм, саксофонист пушач. Интересно.
- Преча ли ти?
- Нее. Ни най-малко. - отвърнах и се обърнах с лице към него. - Лепосава съм аз, междудругото. - протегнах ръка, а той я хвана със свободната си леко сковано, като ме гледаше само в очите.
- Неманя. - здрависахме се, а да държа ръката му се усещаше странно. Не можех да определя как точно се усещаше и затова просто беше странно. Едно такова гъделичкащо, все едно те е хванало ток и електричеството продължаваше да те гъделичка - ей така се усещаше.
- Как така не съм те виждала досега наоколо?
- Амии, първа година съм. Наскоро се преместих тук.
Това обясняваше много. Аз с първокурсниците не поддържах контакт, защото все пак бяха зайци.
- Оооо, заек си значи. - засмях се и отпих от уискито си. Позволих си да го огледам докато си пийвах. Не знам алкохолът ли ми бе дошъл в повече, но сега изглеждаше по-хубав. Много по-хубав.
Извърна поглед, отново засрамен, а аз се засмях отново
- Не подозирах, че толкова засрамвам хората.
- Пааа, не е сякаш всеки ден красиви и известни момичета говорят с мен.
Оооо, красиви? Това беше хубав комплимент. И май не плануван, защото още повече се засрами след като осъзна, че го е казал.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
