СЪРАТНИЦИ, САМО АКО СТЕ СЕ ОПЛАКАЛИ ОТ МЕН, САМО АКО СТЕ СЕ ОПЛАКАЛИИИ ОТ МЕЕЕЕН.
ТУК СЪМ С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИВАН ИЗЯДЕ ЕДИН ЗАД ВРАТА, ХИХИ.
ЕНИУЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ
*Неманя*
Днес така и не я видях във факултета. Вярно, че рядко се засичахме там, но все пак таях някаква малка надежда, че ще я видя. Не беше на линия откакто видях, че беше качвала някакви сторита, от които видях че е в България и явно записваше песен, съдейки по студиото, което беше снимала. Денят ми мина по-бързо от обикновено и то защото бях зает да мисля за нея. Все още я усещах по себе си и не знаех дори как това беше възможно. Не знаех какво точно правя с нея, не знаех дори защо го правех или по-скоро какво тя правеше с мен, защото бях много под нивото ѝ, но това не ми пречеше да се наслаждавам на прекараното време с нея. Бяхме в почивка и пиехме кафе с колегите отвън макар и лошото време.
- Немишаа, в петък имам рожден ден и ще се събираме в квартирата. Ти ще дойдеш ли? – една от колежките ми, чието име дори не помнех ме погледна и изпърха с мигли. Какво да направя? Бях много зле с имената, а и не е сякаш много често контактувахме, за да го запомня. Реално докато не тръгна слуха за мен и Лепа не ме бръснеха за слива, а сега изведнъж всяка втора ми пърхаше с мигли.
- Ще дойде. Как няма да дойде? – Лука веднага се намеси, а аз го изгледах лошо. Този кога щеше да престане да говори вместо мен?
- На работа съм в петък, затварящ съм. – обясних.
- Е, ще дойдеш след работа като миналата седмица. Какво пречи?
Абре, вземи млъкни, бре, пичко.
- Ще дойде. На мен не може да откаже.
- Ще те чакам. – изпърха толкова много с мигли, че още малко щеше да литне.
- Ъхъ. – смотолевих и дръпнах от цигарата си. Усетих телефона си да вибрира от задния джоб и усетих как се усмихвам, когато видях кой ме търсеше. Отдалечих се малко от другите и вдигнах.
- Ало?
- Алоо? Ааа, звъня ти по нашите работи. – сладкият ѝ глас погали ушите ми и не си давах сметка, че ми беше липсвал докато не го чух.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomantizmДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...
