ОПААААА, ПАК СЪММ ТУККК С НОВА ЧАСТ ОТ ПРИКАЗКАТА ЗА ОРЛИЦАТА И ЗАЕКА И СЕ НАДЯВАМ ТЯЯ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТОООО ЕДНО ПОВЕРИЕ ЗА ВИНОТО МАЙ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ВЯРНО, ХИХИ.
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙЙЙЙ
*Неманя*
Дали обърнах две големи преди да дойде? Разбира се. Иначе се боях, че ще се държа като пълен идиот и ще се изложа за проклет хиляден път пред нея. И както винаги се питах и подлагах на съмнение всяко мое решение в този живот, най-вече това да я поканя вкъщи след като бях спал с нея. И не знаех дали тя беше останала доволна или нея и това ме караше да гриза устни нервно. Чаках я на вратата и познах тропането на токчетата още, когато излезе от асансьора и когато я видях нямаше как да не спра да изтезавам устните си със зъби, за да се усмихна. И да не плъзна поглед по нея. Просто нямаше как. Изглеждаше зашеметяващо както всеки път. Беше се качила на чифт черни чизми на висок ток и беше облечена в пухено палто и макар и да беше облечена и да не виждах гола плът аз пак се вълнувах, защото имах някаква представа какво се крие под тези дрехи, а и тя изглеждаше секси дори и облечена.
- Ехооо. – усмихна ми се.
- Здравей.
Отместих се от вратата и ѝ направих място да влезе, а тя остави чантата си на шкафа и се зае с това да се събува.
- Как си ти? Изтрезня ли? – вдигна поглед докато го правеше, а аз заключвах.
- Може да се каже.
- В сравнение със снощи си направо свежарка.
- Не бях толкова зле. – почесах се по брадата.
- Беше мноого пиян.
- Колко пък толкова да съм бил пиян?
- Не помниш? – една кестенява вежда се вирна в моя посока.
- Какво да помня? – не знам дали това беше по-добра идея от това да си си призная, че помнех всичко, но май ми се струваше като по-малкия дявол, защото самата тя не показваше някакво по-различно отношение след снощи.
![](https://img.wattpad.com/cover/312258434-288-k57297.jpg)
YOU ARE READING
Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)
RomanceДве сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни т...