Хищна птица: Двойно отражение (ВИС-3 №9) (18+)

Епилог

ЕДВА ЛИ СТЕ МИСЛИЛИ, ЧЕ НЯКОГА ЩЕ ДОЖИВЕЕТЕ ДА ВИДИТЕ КАЛАТА ОБЛЕЧЕН, КАТО ДЯДО КОЛЕДА, НОООО АЗ СЕ ПОГРИЖИХ ДА ГО ВИДИТЕ, СЪРАТНИЦИ. 

ТА, ДОЖИВЯХМЕ, ОСВЕН ТОВА, ДА ВИДИМ И ЕПИЛОГ ТУК СЛЕД ПОЛОВИН ГОДИНА, НОООО ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЕ СЛУЧИ НОВОГОДИШНО ЧУДО, ХИХИ

ЕНИУЕЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООООЙЙ

*Лепосава*

(Две години по-късно; Нова година)

Последните две години изминаха като миг. Сякаш мигнах и когато отворих очи бяха минали почти две години и сега беше Нова година. За всички тези месеци много неща се бяха променили. Като за начало с Нема вече живеехме заедно в къща, която си бяхме купили сами. Беше две улици по надолу от нашите, но все пак живеехме сами и това беше от значение. За тези две години не бяхме спирали да се развиваме кариерно и вече освен един съвместен албум, Нема имаше издаден и един самостоятелен докато аз работех по трети студиен за цялата ми шестгодишна кариера. О, и най-важното, бяхме сгодени. Както и Емина и Слоба.

 И двамата ни предложиха брак на рождения ни ден тази година, като дори Емина и Слоба се ожениха август месец. И двамата не искаха сватба и затова просто подписаха и се събрахме в тесен кръг да го отпразнуваме докато ние с Нема все пак щяхме да вдигнем една голяма пищна сватба догодина. И това не беше всичко. Имаше още една грандиозна новина и тя беше, че най-накрая, след цели две години, Слоба успя да преклони сестра ми и тя взе, че забременя с неговото дете и очакваха момченце, което щеше да се роди май месец. Аз, обаче, не можех да се похваля със същото, но някога и това щеше да се случи. Сега не можеше всички да бъдем като Джиджи, Маги и Емина. Джиджи ги биеше даже, защото вече беше родила и Белимира беше на завидните годинка и седем месец и вече ходеше. И ни разказваше играта. Това дете беше безстрашно. Но защо ли се изненадвах при положение, че освен, че беше Груйч, имаше и Джиджи за майка преди всичко. Трябва да призная, обаче, Иван беше прекрасен и грижовен баща. Не, че някога съм се съмнявала в това, но беше хубаво да го видя щастлив и семеен.