Chapter 1

279 10 0
                                    

Мина един месец от котилиона. Мал официално е кралска дама. Всичко в Аурадон е перфектно. Ами острова? Ума я няма. Тя е някъде в Аурадон. Крие се и чака подходящият момент, за да го разруши! Но ако тя е в Аурадон, кой управлява острова? Кой всява страх у жителите му? Тук започва историята на забравените злодейски деца.......

**Корал**

Хари седи и гледа телевизора вече месец. Притеснен е. Все още няма вести за Ума. Крачи напред назад и звукът от скърцащият под се чува из целия ресторант.

– Ще направиш дупка в пода! - пошегувах с него, а той ме изгледа лошо.

– Ще се побъркам! Все още няма новини от нея! Твърдят, че се е върнала на острова, но ние живеем тук и никой не я е виждал! А ти знаеш ли нещо? – спря се пред бара и ме погледна право в очите. Стъпих няколко крачки назад и започнах да мия плота с парцал.

– Не. Само знам, че не е тук и мама е бясна. – пирата пак отмести погледа си към телевизора и аз отидох да обслужа масите.

– Трябва ни нов капитан. - Каза изведнъж и аз го погледнах учудено. - Поне докато Ума се върне.

– Добре. Аз гласувам за теб. Имаш най-голям опит. Та нали баща ти е капитан Хук? - Хари се подсмихна и се доближи до мен оставяйки една купа с гнили картофи на масата до нас.

– Бих се радвал да съм капитан, но предпочитам да съм първият помощник за момента. 

– Дано да не си решил да направиш Гил новия капитан. – казах с насмешка.

– Всъщност си мислих за теб! Какво ще кажеш? - взе си няколко картофа от купата която бе сервирал малко по-рано.

– Аз ли? И как го реши? - скръстих ръце.

– Умна си и имаш усет за тези неща. А и нали си сестра на Ума! То ти е в кръвта. -усмихна се Хари.

–Добре, съгласна съм. Но само докато Ума се върне! 

– Както кажеш, Капитане. – Хари ми се поклони, а аз се усмихнах фалшиво.


**Дестини**

Стоях на прозореца на стаята си и обмислях целия ми живот когато сестра ми скочи от кулата и ме викна.

– ГОТОВО! ТИ СИ! ХАЙДЕ! ЛЕСНО Е!

Надвесих се на прозореца и се поколебах, но въпреки това, скочих. За късмет се приземих в ръцете и и тя се усмихна.

– Видя ли Дестини, лесно е! - погледна ме с насмешка и ме пусна на замята.

– Ау. Защо изобщо ме хвана, ако си планирала да ме изтървеш? - питах я грубо все още седейки на калната земя.

– Оф, стига си мрънкала бебе такова и ставай вече, че ще те помислят за умряла. - засмя се Адриана.

– И без това за малко да умра, Адриана! - казах докато си стъпвах на краката.

– Но нали не умря! Това е важното! - оправда се за пореден път.

– Да, но ние бягаме от вкъщи и мама ще ни убие! Помниш какво е сторила с Рапунцел! - измрънках.

– Разбира се, че помня, но ние не сме Рапунцел. А и не е необходимо да се връщаме вкъщи! Не сме красиви розови принцески, които следват правилата и са добри и мили! Ние сме злодеи! Ние сме зли,коварни и жестоки! Запомни го! 

– Ние сме Прогнили в сърцето. - допълних

– Именно. Отивам до Урсула да видя Корал. Идваш ли?

– Не. Ще отида в Накъдри и Боядисай да видя Дизи и след това ще намина в Урсула.

– Окей. Както желаеш. - брюнетката се затича към морския ресторант, а аз се запътих към Накъдри и Боядисай, пеейки Прогнил в сърцето (rotten to the core)...........

СЛЕДВА ПРОДОЛЖЕНИЕ......

Хей! Тази история я писах отдавна, но нямах смелостта да я кача, затова.... ето я сега! Очаквам мнения! Редактирана е за не знам кой път.😂😂😂

Like the kid next doorWhere stories live. Discover now