Like the kid next door

Chapter 48

**Руби**

Събудих се от слънчевите лъчи, които танцуваха на лицето ми. Разтрих очи и видях към десет розови балона, вързани с дълга панделка, удрящи тавана. Усмихнах се широко и се прозях. Паскал ми скокна в скута и ми се усмихна. С опашката си ми подаде картичка с надписа "Честит Рожден Ден Руби!" и отпечатъка на лапичката му с боя. Взех го в ръката ми и го доближих до бузата ми в знак на прегръдка. 

– Благодаря! - прошепнах тихо и го пуснах да ходи по завивките. Отидох в банята да си измия лицето и слязох долу. По целия парапет на стълбите бяха вързани розови балони с коронки по тях. Влязох в кухнята и видях към десет готвача да приготвят нещо различно за партито ми днес. Забелязах баща ми да си отхапва от една ябълка и като ме видя, ме изведе от стаята.

– Не, не, не. Това е изненада. - каза усмихнато той и ме прегърна - Честит рожден ден слънчице.

– Благодаря тате! - усмихнах се и двамата отидохме в трапезарията където срещнахме мама, баба и дядо. Прегърнах всички и си седнах на стола.

– Честит рожден ден! - казаха всички заедно и се засмях. Един сервитьор ни поднесе закуската и всички започнахме да се храним.

– Роклята ми дойде ли? - питах развълнувана докато подвах палачинките.

– Да, но ще я видиш малко преди партито. - обясни дядо мило и аз се нацупих на шега. Всички се наядохме и си продължихме деня обикновено. Аз се качих в стаята ми, за да се преоблека от пижамата, но вместо това легнах на леглото по корем и започнах да отговарям на всички пожелания. След половин час, мама ме извика в хола, за да гледаме пожеланията по телевизията. Снежанка го правеше за всяка принцеса, всяка година. Пускаше кратки видеа, на рожденика още от бебе до днешния ден, и после вървяха пожелания от телевизионния екип. Да седим и да ги гледаме заедно на моя рожден ден ни се превърна в традиция. Като предаването свърши, вече беше два и беше време да се приготвяме. Баба ми се качи да извади роклята и като я видях не можех да повярвам. Беше невероятна. Като на истинска принцеса. Заподскачах радостно и я грабнах на ръце.

– Харесва ми! Харесва ми! Харесва ми! - изпищях аз и побързах да се преоблека. След това в стаята ми влязоха фризьори, гримьори и маникюристи, за да ме направят неустоима. Пуснаха ми косата и я накъдриха, след което я направиха в кокче и остатъка оставиха да виси. Гримиорите ми сложиха малко розово около очите и много блясък, а маникюристката ми нарисува ноктите в розово и за капак добави златни коронки на всеки пръст. В пет и половина цялото семейство беше готово и заедно се качихме в лимузината на път за най-страхотното парти на века!