*Дестини*
Карлос ме хвана за ръката и двамата се изнизахме от кухнята оставяйки моите приятели много объркани. Запътихме се към двора на училището и седнахме на една пейка между дърветата.
– Мислех, че не се разбираш с Корал. - подхвана той.
– Не се. Но е най-добрата приятелка на сестра ми и няма измъкване от нея. - пошегувах се аз.
– А какво мислиш за другите пирати? - полюбопитства Карлос.
– Някои са готини, но повечето са досадни миризливци без работа. - казах.
– Ами Ума? Какво мислиш за нея? - пита сериозно.
– Карлос, това се превърна в разпит. Мисля да си вървя. - казах му леко обидено и станах от пейката.
– Не, не, не. Дестини, почакай! - последва ме и ме хвана за ръката. - Съжалявам, просто си в компанията на Корал, а Мал подозира, че тя има връзка с Ума. Ако е вярно и ти си замесена, ще те върнат на острова. - призна притеснен.
– Ооо, явно те е грижа за мен. - усмихнах се и го прегърнах. - Нищо лошо няма да ми се случи. Оцелях на острова, ще оцелея навсякъде. - казах в прегръдките му.
– Надявам се да не се налага. - каза и ме пусна. После решихме да се разходим из кралството и привечер Карлос ме изпрати до стаята ми. Дизи вече спеше и реших да последвам примера и.
**Адриана**
Вече беше късно и в стаята беше тъмно. Не успяхме да завършим любовните мъфини и прибрахме сместа в хладилника. Не спирах да мисля за възможни начини да се сдобием със сълза, но не това беше причината да не мога да заспя. Въртях се в леглото и когато осъзнах, че няма да стане се отказах.
– Корал? - прошепнах. - Будна ли си?
– Ако спах изобщо нямаше да те чуя. - измънка приятелката ми. - Казвай какво има.
– Мисля за плана и сълзата... - Корал ме погледна без да вярва - И за срещата на Дестини... - признах и Корал се обърна към мен. - Смисъл, не е лошо, да се вижда с някой, голяма е, но не ми харесва, че този някой е Карлос. Част е от групата на Мал и ако тя се влюби, ще се размекне повече и...
– Адриана, успокой се! - изкрещя Корал. - Дестини няма да се влюби. Няма да се промени. Довери ми се. Имам план. - погледнах я учудено. - Ако тя се влюби в него, ще застане на негова страна, а ни трябва в плана. Няма да го позволя. - приятелката ми се върна към съня си, но аз не можех да заспя и реших да погледна сестра ми. Тръгнах боса по коридора и като стигнах стаята, отворих вратата с фиба и надникнах. Дестини спеше сладко. Влязох и затворих след мен. Седнах до леглото и и погалих къдравата и рошава коса.
YOU ARE READING
Like the kid next door
FanfictionКой каза, че злодеите имат само по едно дете? Мислили ли сте, че може би не Мал и групата и са били забравените деца? Има ли други, по-неизвестни от тях? Ако да, вероятно им е писнало да се крият в сенките на по-големите си братя и сестри. Дойде и т...