Like the kid next door

Chapter 46

**Корал**

Взех си обяда и седнах на една маса в двора. Зачаках Адриана и като не се появи и писах. Не я бях виждала цял ден и вече бях измислила план и не можех да чакам да и го кажа.

Coral🐙: Адриана, къде си по Луцифер?!

Adriana☀: Идвам. В столовата имаше опашка.

Adriana☀: Виждам те.

Момичето седна до мен и постави обяда си на масата.

– Е, за къде толкова бързаш? - пита отваряйки шоколадовото си мляко.

– Имам план. Тоест, добавка към този на Ума. - обясних тихо, докато развивах хамбургера ми от опаковката. Адриана само ме погледна и отпи от млякото - Отиваме в музея, докато всички са на партито на Руби. - предложих решително.

– Да, но охранителната система няма да е там. Корал, не искам да разочеровам майка ми. Не мога да се върна на този остров без пръчката и тризъбеца. - обясни тя на нисък глас.

– Няма да се провалим. Довечера ще намина при Ума да видя докъде е с отварата и утре действаме. Уведоми сестра си и приятелката и, защото няма как да се справим без тях. - след тези думи, никоя не проговори повече и си довършихме обяда в пълна тишина.

**Иви**

Мал излезе да вземе обяд от столовата и използвах момента да и направя нова кожена ръкавица за лявата ръка. Взех парче от тъмно лилавата кожа и я изтърках в ръба на масата, за да я застаря и разтегна леко. После я сглобих и приших разни детайли. Поставих я на леглото бързо и отново застанах пред шевната машина. Изведнъж през вратата влезе Лони и се усмихна. 

– Не мога да чакам повече. Роклята ми готова ли е? - каза развълнувана и аз се засмях леко. Посочих и я на стойката и тя веднага я грабна, за да я пробва. След малко излезе пременена в светло розовата рокля на бели цветя и се усмихна широко - Ти си гений! - каза като се погледна в огледалото и тогава влезе Мал, леко ядосана.

– Току-що видях Джейн по коридорите и изглеждаше супер ядосана. - постави храната на празното бюро и продължи да говори - Разпита ме за Карлос и аз и казах, че не знам къде е. После тя ме обвини в лъжа и тръгна нанякъде. Опитах се да звънна на Карлос, но не ми вдига. - изрецитира тя и после видя, че и Лони е в стаята - О, хей Лони.

– Пробвай да му звъннеш от телефона на Дестини. Раницата и е в банята. - предложи дъщерята на Мулан и Мал я изгледа объркано. Отиде да провери и се върна в стаята, държейки раницата и в ръка.