Chapter 41

15 3 0
                                    

**Руби**

Седях в едно кафене в мола и си говорих със Сноу, когато видях Дизи. Помахах и и тя се настани при нас. Поръча си бананово смути и кексче и се усмихна до уши.

– Познай какво! - започна тя - Тъй като рождения ти ден е в други ден, днес излязох на пазар и ти харесах един супер подарък! Надявам се да ти хареса! 

– Сигурна съм, че ще е така! Но това не е най-важното. Просто искам да се забавляваме много. - обясних аз.

– Разбира се, че ще се забавляваме Руби! - възкликна Сноу - Твоя рожден ден винаги е супер весел! - трите се засмяхме.

– Дизи, може ли да те питам нещо? - питах мило.

– Ако е за подаръка или какво ще облека... Не мога да ти кажа! - настоя тя.

– Съвсем не! Относно Дестини е. Тя май не ме харесва, нали? - питах тъжно.

– Защо мислиш така? - пита изненадано Дизи.

– Ами, не се мотае с нас, не ми приема поканите за гости с преспиване. Не си пишем и почти не си говорим. - изредих аз.

– Тя просто... Не е свикнала да има приятели. - обясни дъщерята на Дризела.

– Как така? Нали ти си и приятелка? - пита Сноу учудена.

– Изброй ми колко приятеля има Дестини, като не броиш сестра и. - настоя момичето.

– Теб, пирата... Как се казваше? - замисли се Сноу.

– Хари. - помогнах и - Ииии... Корал? - Дизи се намръщи - Не! Може би Мал? - продължи с физиономията 

– Карлос! Карлос и е приятел! - каза радостно чернокоската.

– Карлос и е гадже. - поправих я аз.

– Всъщност те не излизат официално все още. - съобщи Дизи - Та, колко човека изброихте?

– Двама. - отговорихме заедно.

– Това са всичките и приятели. Е, на Острова има още трима и едни зловещи близнаци, които редовно ни досаждат в училище, но те не са и точно приятели. - каза Дизи и отпи от смутито си.

**Карлос**

Потушихме огнището и си събрахме багажа, за да се поразходим малко и да се връщаме в гимназията скоро. Вървяхме навътре в гората, когато изведнъж спряхме.  С Джей бяхме най-отзад и се наложи да си проправим път. Като стигнахме, видяхме една скала с дракон на нея, носещ надписа "Да живее злото" и двамата се спогледахме.

Like the kid next doorWhere stories live. Discover now