Like the kid next door

Chapter 16

**Мал**

Чувайки гласа на Ума. Знаейки, със сигурност, че е в Аурадон. Факта, че телефона на Корал е у нея ме накара веднага да отида при Бен. Без да почукам или предупредя, че влизам, отворих рязко вратата на офиса му и се натъкнах на всички важни хора отговарящи за реда в кралството. Без да ми пука, че нахлух на важна среща, отидох до Бен и го издърпах от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

– Мал, какво ти става? Не можеш да ме вадиш така от кралския съвет! - обясни той.

– Ума става! - изкрещях аз и почти се разплаках. Корал и Адриана избягаха от час и когато звъннах на Корал, ми отговори Ума! Бен, мисля че те планират нещо. Корал не може просто така да си загуби телефона в гората. - очите ми се насълзиха и Бен ме прегърна.

– Всичко е наред. Ще разнищим случая веднага. - Бен открехна вратата на офиса си. - Господа, съжалявам много, но изникна проблем и ще трябва да отложим срещата за друг път. - хвана ме за ръка и тръгнахме към стаята на Корал и Адриана.

**Дестини**

Въпреки, че бях изписана от болницата, лекарите ми препоръчаха да си почивам и отначало не се оплаквах, но започна да ми става скучно и реших да изляза. Преоблякох се и се запътих към замъка на Марида. Вече там, се огледах за лък и стрели. Исках да се науча на нещо значимо и щом "биологичната" ми майка е била добра в стрелбата, защо да не пробвам и аз? Намерих една торба със стрели, както и лък и ги грабнах, но бях забелязана и се опитах да се измъкна, но се препънах и паднах. Скъсах си панталоните и си одрах коляното. Около петима стражи ме обкръжиха и насочиха мечовете си към мен.

– Оставете я! - чу се да казва някой.

– Но ваше височество... - започна единия.

– Казах да оставите дъщеря ми на мира! - чувайки това, всички стражи се отдръпнаха и аз избягах към гората с лъка и стрелите, без да поглеждам към Мерида. След известно време се замаях, а и крака много ме заболя и седнах на земята. След като си поех дъх, погледнах към коляното ми. Кървеше, но не беше болка за умиране. Изправих се, взех лъка и една стрела и се прицелих към едно дърво. Стрелях и пропуснах. След около 30 опита, не бях уцелила нито веднъж и се ядосах. Грабнах една от последните стрели и стрелях на сляпо.

– Еха! Внимавай, че така може да убиеш някого. - засмя се Карлос и аз се стреснах.

– Съжалявам. Не се целих в теб.