Like the kid next door

Chapter 27

**Корал**

След ужасната ни караница с Адриана, избягах от часа, въпреки учителя. Не знаех къде отивам. Исках просто да съм далеко от всички и всичко, за да помисля малко. Озовах се на пристанището на Бел. Нямам представа как стигнах там, но нямах нищо против. Седнах на кея и се загледах към острова. Отново усетих онова странно чувство, но доста по-силно. Присвих очи, все едно се опитвах да видя нещо малко в далечината. Имаше нещо различно там. Нещо много притеснително.

- Тъгуваш по дома? - стреснах се и станах на крака.

- Нещо такова. - отговорих на Бен.

- Какво правиш тук? - пита по-сериозно. - Би трябвало да си на училище.

- Ти също. - оправдах се.

- Кралски задължения. Извинен съм. - опита да се измъкне той. - Какво е твоето оправдание?

- Злодейски задължения. Извинена съм. - подсмихнах се и той се засмя. - Истината е, че се скарах с Адриана и не ми беше до История на рицарството. - признах.

- Предмета не е толкова лош. - отсече краля.

- Не и ако си пират и не ти пука за нищо друго. - обясних.

- Жалко, че не учим История на морето. А, чакай. Учим я. Може би ако влизаше в час по-често щеше да знаеш. - каза Бен.

- Не съм единствената, която бяга от часовете. Провери колко от злодейските деца са някъде другаде. - съобщих му.

- Например сестра ти. Къде е тя? - пита.

- Някъде. - извъртях отговора - Не знам. А и да знаех, мислиш ли, че бих предала сестра ми?

- Не. И не го очаквам от теб. Виж, Корал. Не искам да наказвам Ума по никакъв начин. Просто искам тя да получи шанса си да бъде добра. - поясни той.

- Ваше Височество, лимузината е готова да се връща в двореца. - каза учтиво един от бодигардовете.

- Ще имаме гост на връщане. - каза и ми подаде ръка. - Това място е на един час с кола от замъка. Едва ли искаш да го извървиш пеша отново. Плюс това ще спрем да обядваме по пътя. - усмихнах се съвсем леко и приех поканата му. Седнах до него в колата и през почти целия път ядох бомбони. Защо никога не са пристигали такива на острова, дори изгнили?

**Дестини**

Гледах Хари без да мога да повярвам и се опивах да си сдържа сълзите, но ми беше много трудно.