Like the kid next door

Chapter 15

**Адриана**

На другия ден с Корал вървяхме към часа по математика, но тя ми се струваше по-замислена от всякога. Реших да не я закачам и след малко вече бяхме в стаята. Заехме местата си и учителя влезе. Започна да преподава урока и забелязах, че Корал тайно си цъка на телефона.

– Какво правиш? - прошептях аз, но не получих отговор. - Корал?

– Шшшт. Търся информация за местоположението на магическите предмети в музея. - отговори ми тя тихо.

– Искате ли да споделите вашия разговор с класа? - чух господина и го погледнахме.

– Не. - отговорихме.

– И телефоните, - взе и го от ръцете - са забранени в час. - Корал се изправи ряско от стола и го погледна ядосано право в очите. 

– Ти, - обърна се към учителя Корал - ще ми върнеш телефона веднага.

– Марш при директорката. - изкрещя господина, но Корал си грабна телефона от ръцете му и излезе от стаята. - Много добре. Ще я препоръчам за изключване. 

– Не можете! - изправих се и аз. 

– Напротив, мога. - заяде се той.

– Не. Не можете. - казах строго и напуснах стаята спокойно.

**Корал**

Ядосана, се запътих към пещерата на сестра ми. Вървейки по плажа видях Ума да събира плодове от един храст, малко пред пещерата. Затичах се към нея.

– Не е ли опасно да си на открито? - питах.

– Не е ли опасно да умреш от глад? - отговори тя саркастично - Милата ми сестричка не се сети да ми донесе храна. - оплака се тя на шега.

– Достатъчно си голяма да се оправиш сама. Както се казва, щом си оцелял на острова, ще оцелееш навсякъде. - подсмихна се леко и лапна няколко боровинки. Загледа се към хоризонта и аз и проследих погледа.

– Знаеш ли? Има нещо там. - посочи острова с поглед. - Нещо различно и имам опасението, че е Куинси.

– Тя е.- Ума ме погледна. - След като ти изчезна, тя се разхождаше из целия остров. С Адриана се опитвахме да я държим настрана поне от центъра, доковете и маркета, но сега като ни няма съм сигурна, че се е разпростряла навсякъде.

– Няма да и се размине. - погледна острова за последен път и после насочи цялото си внимание към мен. - Е, какъв е плана?

– Нали ти го казах вчера? Или отровния газ в пещерата ти влияе и на теб? - питах подигравателно.

– Корал, искам го подробен. - погледна ме сериозно.

– Ще направим мъфини и... - Ума се засмя. - ...и ще добавим елексира към тях. Ще ги дадем на Бен и той ще се влюби. Така ще...

– В кой? В кой ще се влюби? - замълчах, защото наистина не знаех. - Корал, това е най-важната част от плана. В който се влюби Бен, той има цялата власт над Аурадон!

– Добре. Може да бъде Адриана, тъй като Дизи е... - започнах.

– НЕ! - изкрещя тя. - Никаква Адриана или Дизи или който и да било друг! Той ще се влюби в теб! Точка! 

– А ако не искам? - питах наперено.

– Ще се покажа пред всички и ще се влюби в мен, но не очаквай да те пожаля, когато завладея Аурадон. - каза сурово и аз кимнах. - Изиграй си картите добре. - телефона ми звънна и на екрана се появи името на Мал. - Я... Мал Берта. - грабна ми телефона от ръцете и вдигна... И сега какво?

**Ума**

– Корал, къде си? Обиколихме цялата гимназия в търсенето ти? - каза злодейката от другата страна на телефона.

– Оу. Телефона на Корал ли съм намерила. Каква загубенячка е да го загуби точно тук. - казах с лека подигравка. Сестра ми веднага се изнерви.

– Ума?! - възкликна Мал.

– От плът и кръв. - подсмихнах се.

– По-скоро от кръв и скариди. - подигра се Мал. Направих гримаса. Направих знак на Корал да се връща към гимназията и тя ме разбра и тръгна. - Веднага ще съобщя на охраната, че си в Аурадон. - заплаши ме тя, а аз просто се засмях.

– Съобщи им каквото искаш. Щом все още не са ме намерили, няма и да го направят. Чао принцеске. - бях на път да затворя, но върнах телефона на ухото ми. - Оу да, и запиши този номер като Ума. - усмихнах се подло и затворих. Проверих случайно телефона да не се проследява, но реших да не рискувам и го метнах в океана. - О Мал, - казах си сама. - какво отмъщение те чака само...

Нова глава! Какво мислите. Напишете вашите теории по продължението долу в коментарите!