Like the kid next door

Chapter 65

**Дестини**

Заобиколихме магазина за гнила риба и се спряхме на ъгъла. Огледахме добре мястото. Пиратското пристанище беше голямо. Много голямо. Но въпреки това, имахме изглед към кораба на Ума. Той беше последния паркиран, точно до тръбата водеща до стария гараж.

– Дошли са тук с кралска лимузина. - прошепнах и трите момичета ме зяпнаха.

– Лимузина? - подсмихна се Силия подло - Колко горе-долу струва такова нещо?

– Не сме тук да я крадем! - скара и се Дизи.

– Хей! - извиках преди да са успели да се сбият - Дизи, може да използваш лимузината, за да върнеш принцесите в Аурадон.

– Какво? Не. Аз не мога да карам. - съпротиви се тя.

– Никой на Острова не може! Нужна си ни. Иначе трябва отново да се влачите по онези тунели. - обясних и аз и тя кимна.

– Значи се връщаш в Аурадон? - пита тъжно Ан и Дизи кимна.

– Ще се върна за теб, обещавам. Аурадон има нужда от Ан Тримейн. - Ан се усмихна леко и Силия престори една усмивка.

– Значи, Дизи тръгва към тръбата с принцесите. Ами ние? - пита объркано Силия.

– След нея. Трябва да ги опазим докато напуснат Острова. - настоях аз и всички кимнаха. Поехме си дълбок въздух и се отправихме с горда крачка към кораба на Ума.

– Ето ги! - провикна се Гил и слезе от наблюдателния пункт. Адриана стана от една бъчва и ни погледна. Корал излезе от трюма нахлупила стара капитанска шапка, и факта колко много приличаше на Ума беше плашещ. Тя се качи на моста между кораба и пристана и се усмихна на малката ни, жалко изглеждаща група.

– Нека партито да започне! Кълна се, че сърцето ми е студено. Няма да се договаряме. Не съм тук за дебати! Трябва ти малко мотивация? Просто погледни лицата им. - каза тя сочейки с поглед трите ни приятелки завързани, стоящи на ръба на дъската - След това се попитай колко време мога да съм търпелива. - намръщих се и завърнах погледа си към Корал - Ще ги метна за борда и ще ги оставя да плуват с акулите убийци. - каза тя със подла усмивка - Или ми дай пръчката, или те ще бъдат разкъсани. - Хари застана зад принцесите и ги бутна няколко крачки напред, доближавайки ги опасно близо до ръба.

– Сега, нека всички бъдем разумни! - почти креснах в паника, но след това се овладях - Въпреки че за теб може и да е трудно. Ще си получиш пръчката. Никой не бива да е наранен! - обърнах се към Хари - Не се опитвай да ме сплашиш. Лаенето ти е по-страшно от захапката. - върнах си погледа на Корал, с Адриана зад нея - Кой е най-лошия от всички? Предполагам днес ще разберем!