Like the kid next door

Chapter 6

**Дизи**

Събудих се от алармата ми, макар че тя не беше нужна защото Дестини хъркаше доста силно. Облякох се и отидох на закуска. Цялото училище беше там и закусваше. Аз се оглеждах за Иви, но пред мен изскочи Руби и започна да ме разпитва за Дестини.  Обясних и, че тя спи и дългокоската избяга на някъде. Отидох до бюфетната маса и си напълних чинията със сладкиши, когато Корал ме дръпна и ме поведе към една свободна маса в ъгъла на столовата. Там седеше Адриана и отпиваше от портокаловия сок.

– А сестра ми? -каза тя и ме погледна притеснено.

– Спи, спокойно. Скоро ще дойде.

– Дано, защото мисля да активирам плана и ми трябвате и тричките.

– Какъв план? - питах объркано и Корал ме изгледа злобно.

– Сладката Дизи ще разсейва охраната на музея, докато аз, Дестини и Адриана се промъкнем вътре. Адриана ще спре охранителната система и трите спокойно ще се качим нагоре. Като намерим пръчката, ще я вземем, след което ще потърсим книгата със заклинания на Мал и ако все още имаме време, ще намерим Тризъбеца на Посейдон. С тези три предмета ще се върнем на острова и Дестини ще открадне Окото на дракона от къщата на Злодеида. След това разрушаваме купола и бум! Всички злодеи са свободни, а цял Аурадон ни се кланя. Разбрахте ли?

– Да. - каза Адриана и сканира столовата с поглед.

– Да. Но нужно ли е да го правим. Смисъл.... Аурадонците не са толкова лоши. - промълвих.

– Ще се направя, че не съм го чула. - отряза ме пирата, след което започнахме да закусваме нормално. В пълна тишина... След известно време Корал се ядоса, че Дестини още я няма и реши да и звънне.

**Дестини**

Събудих се от звънящият ми телефон. Иде ми да го ударя в земята, но като видях, че е Корал предпочетох да вдигна.

– Поспаланке, ставай вече. Днес ще активираме плана. - пуснах си телефона на високоговорител и се преоблякох

– Ами ако не искам да участвам в него? - казах докато си нахлузвах ботуша.

– Искаш, не искаш, това е положението. Довлечи се в столовата веднага! - взех телефона и се запътих натам

– Няма да участвам. - казах твърдо вървейки по коридора

– Моля? И защо реши така? - стигнах столовата и се запътих към тяхната маса.

– Защото няма да проработи. - затворих и седнах до нея. Тя ме погледна с пренабрежение.

– Защо смяташ така? - пита надменно.

– В музея няма само охрана и камери. Ако докоснеш някой от артефактите, ще активираш алармата, която сестра ми не може да деактивира лесно и Дизи няма да успее да задържи охраната. Ще ни хванат и ще ни върнат на острова или ще ни накажат. Няма да успеем да реализираме плана, защото ще ни наблюдават.

– Сестра ми е права. Трябва ни друг план. - каза Адриана и отхапа поредното парче от плодовия кекс.

Здравейте! Завърнах се с нова глава! Напоследък не ми остава много време за писане заради училище, домашни и тренировки, за което много се извинявам! Ако искате по-бързо да кача, НЕКСТВАЙТЕ и гласувайте! Също така се чудя дали не започна нова история по филма Z-O-M-B-I-E-S на Дисни. Пишете долу в коментарите.

Според вас с какъв ще е новия им план и дали ще проработи? Очаквам вашите предположения!