Chapter 72

17 2 0
                                    

**Хари**

Миейки палобата забелязах, че Гил се изпари някъде и реших да го потърся. Минах покрай Бони и Гонзо и те ме спряха притеснени.

– Корал стои в каютата вече доста дълго. - започна Гонзо и аз вдигнах вежда.

– Чудехме се дали няма да  добре да отидеш и да видиш как е? - завърши Бони и аз си погледнах острието на куката.

– И защо аз трябва да го правя? - питах безинтересно. Все пак и бях първия помощтник, не слугата и.

– Сега като има сили, едва ли ще е добра с нас, ако я безпокоим. - призна страха си Бони и аз кимнах и застанах до капитанската каюта. Отворих вратата и видях Корал да спи на леглото. Седнах до нея и и смъкнах шапката. Поставих я на скрина до леглото и я завих с едно тънко одеяло.  Тръгнах да излизам, стъпвайки по скърцащия под, когато и чух гласа.

– Хари. - каза тя и почна да кашля. Обърнах се към нея притеснен и я погледнах. Беше по-бледа от преди и носа и беше зачервен.

– Това е зле! - извиках аз и изхвърчах от каютата. Събрах целия екипаж и въздъхнах - Корал е болна. - от всички се чуха притеснени възгласи и Бони пристъпи напред.

– Хари, Куинси открадна всичките ни медицински запаси. Няма как да и помогнем. - обясни момичето и аз въздъхнах. Гил се присъедини към кръга от притеснени пирати и погледна объркано.

– Къде беше, глупако. - скарах му се аз и той се обърна разсеяно към една от уличките, сочейки я.

– Бях с Адриана и... - започна да обяснява той и аз се сетих за единственото момиче на Острова, което може да ни помогне сега...

**Дестини**

След неочакваната среща със злодейските деца, напуснах аркадата сама и се отправих към кулата ми. По пътя спрях на пазара, за да си открадна нещо. Не го бях правила отдавна и да съм честна, малко ми липсваше. Тъкмо се канех да си гепя един стар часовник, когато някой ме дръпна настрани.

– Хари! - извиках аз отдъхвайки си и го ударих леко в корема.

– И аз се радвам да те видя, ягодке. - каза той и аз скръстих ръце.

– Още съм ти сърдита, Хук. Как можа да избереш пиратите пред мен!? - казах обидена.

– Дест, пиратите са ми като второ семейство... Тоест... Ти си ми малката сестра, но... - той въздъхна без да
знае какво да каже и аз се подсмихнах.

Like the kid next doorWhere stories live. Discover now