Like the kid next door

Chapter 57

**Карлос**

Слънчевите лъчи огряха лицето ми и аз се скрих под одеялото, с което бях завит. Това беше поредната ми дрямка на масата. Чудя се как гърба ми не ме болеше от толкова кривене и неудобно седене. Но какво можех да направя? Трябваше да хакна всяка камера из Аурадон, Дънброх и Корона, за да съм сигурен, че няма записи на Дестини, как бяга към пещерата с тризъбеца на тритон стърчащ от чантата и. Разтърках си очите и тогава зазвъня алармата на Джей. Той стана сънливо и отиде в банята да си измие лицето и зъбите. Като беше готов излезе и ме погледна.

– Колко още ще продължаваш да я прикриваш? - пита той с досада и отиде до гардероба, за да се преоблече.

– Колкото е нужно, за да не я хванат. - обясних аз и забих поглед в монитора ми.

– И като я хванат какво? Ще я пратят на Острова. Брат, тя вече е там! Нищо няма да промениш. Само си губиш времето. - убеждаваше ме той и като се облече отвори вратата и пак ме погледна - Какво искаш за закуска?

– Мюсли с плодове и мляко. - казах разсеяно, гледайки през прозореца. Той кимна и излезе, след което аз се върнах към триенето на документи и записи.

**Иви**

Усетих слънчевата топлина по лицето ми и се събудих. Седнах на леглото и махнах маската ми за очи, след което се протегнах и обърнах поглед към Мал. Тя се въртеше из леглото си и говореше нещо много неразбираемо. Станах и я събудих. Отначало изглеждаше объркана, но после се свести и докато се събуждаше, аз отидох в банята да си взема един студен душ и да си измия зъбите. Като бях готова, Мал влезе там и пусна горещата вода, защото усещах парата чак от леглото ми. Завих си косата в хавлията за да изсъхне по-бързо и си облякох черния потник и синята пола. Седнах на тоалетката ми и започнах да се гримирам, когато Мал излезе от банята и се преоблече набързо. Пусна мократа си коса да се стича по гърба и и си обу кубинките.

– Ууу. Кубинките? На къде си се запътила? - питах на шега и тя седна до мен на табуретката.

– Щом хората ме мислят за коварен злодей, защо направо да не действам като такъв? - каза тя.

– Мал... - казах нежно и приключих вида ми с малко червено червило - Не позволявай на хората да ти слагат етикет. Бъди такава каквато си. 

– Но аз съм прогнила в сърцето. - възрази тя и аз се усмихнах при спомена, когато с Карлос и Джей обикаляхме Острова пеейки тази песен. Нашата песен...